Социология на агенция "Мяра": Как обществото реагира на прехода към еврото

Бърз независим сондаж* на агенция „Мяра“ говорят за сериозен скептицизъм в обществото по отношение на еврозоната. 

Данните от проведено изследване между 29 и 31 януари показват, че влизането на България в еврозоната явно ще се натъкне на превърналия се в обичаен в последните години обществен скептицизъм.

Отговорите на въпроса: „По принцип сте „за“ или по принцип сте „против“ България да приеме еврото като валута?“, дава следната картина:

• 57,1% се изказват принципно „против“,
• 39% са принципно „за“,
• колебая се.

Данните потвърждават картината от поредица различни изследвания на агенции в годините. На този фон не са учудващи и резултатите по по-конкретния въпрос кога България да влезе в еврозоната. При него се уточнява, че приемането на еврото е част от договореностите на страната ни за финализиране на европейската интеграция.

При опции 1 януари 2026 г., отлагане или практически отказ, не се очертава отчетливо мнозинство. По-ясна е картината  в опцията „Еврото да не се приема никога“ – 41,4%. 30,8% приемат въвеждането, но искат то до стане по-късно, а 25,7% са за въвеждането от 1 януари 2026 г. Останалите се колебаят.

Данните показват, че по-възрастните са и онези, които показват повече притеснения. Това може да се отдаде на повече чувствителност по въпросите на суверенитета, повече носталгия, липса на адекватна информация, зловредни кампании, по-голям страх от евентуално поскъпване на живота и много различни други фактори. Само нарочно задълбочено изследване може да анализира причините. При всички положения обаче на този фон въвеждането на еврото ще изисква сериозна управленска воля, убедителност и информационна работа. 

*Данните са от независим телефонен сондаж на социологическата агенция „Мяра“, проведен между 29 и 31 януари 2025 г. сред 801 пълнолетни български граждани. Максималното стандартно отклонение е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на около 54 000 души.