Главният прокурор излезе с позиция по повод Отворено писмо от 18.01.2019 г. на г-жа Ралица Негенцова, председател на Висшия адвокатски съвет, адресирано до Народното събрание, Министъра на правосъдието, Министъра на вътрешните работи, Главния прокурор и Висшия съдебен съвет и разпространено в медиите.

Ето какво гласи тя:

На 10.01.2019 г., по инициатива на ръководството на прокуратурата, бе проведена среща на главния прокурор с г-жа Ралица Негенцова, председател на Висшия адвокатски съвет и и г-н Людмил Рангелов, заместник-председател на Висшия адвокатски съвет. В срещата участваха също г-н Иван Гешев, заместник на главния прокурор и г-жа Румяна Арнаудова, завеждащ отдел „Специализиран“ във ВКП. Повод за тази среща бе декларация на Висшия адвокатски съвет от 21.12.2018 г., както и писмо на адвокати /“Фейсбук общност на българските адвокати“/ от 28.12.2018 г. Ръководството на адвокатурата бе запознато подробно /вкл. и с предоставяне на писмени доклади от извършени проверки/ с проведените действия по разследването по конкретно досъдебно производство, за които бяха отправени публично твърдения за допуснати от прокурори нарушения на Закона за адвокатурата, свързани с нарушаване на неприкосновеността на адвокатски книжа и кореспонденция. Изрично бе подчертано, че по това досъдебно производство, след постъпила на 18.12.2018 г. справка от ДАНС, обосноваваща необходимост от спешни действия, още на 19.12.2018 г. са били извършени претърсвания и изземване на двадесет и два адреса при условията на неотложност. Протоколите впоследствие са били одобрени от съда, по предвидения в НПК ред. Въпреки наличието на същата неотложност и по отношение на помещения, ползвани от три лица, упражняващи адвокатска професия, само за тях са поискани и получени предварително разрешения от съда за претърсване и изземване. В исканията до съда е отразено подробно качеството на лицата /адвокати/, както и че търсените документи не представляват адвокатски книжа, нито кореспонденция между адвокат и негови клиенти. Така претърсвания в тези помещения са извършени след получено разрешение от съд за това, издадено при спазване на разпоредбите на НПК.

Главният прокурор напълно подкрепя застъпената в Отвореното писмо от 18.01.2019 г. позиция, че разпоредбите на Закона за адвокатурата следва да се спазват стриктно, за да се гарантира правото на всеки български адвокат свободно и независимо да упражнява своята професия. Недопустими са каквито и да е нарушения на правата на адвоката по чл. 34 и чл. 35 от Закона за адвокатурата /неприкосновеност на адвокатски книжа и кореспонденция и разговори с клиент; забрана за разпит на адвокат за фактите, съдържащи се в тази кореспонденция и тези разговори и всичко, узнато във връзка с осъществяваната защита; право на свободни и неконтролирани срещи с клиент и т. н./.

В същото време, тези разпоредби не създават имунитет срещу наказателно преследване за престъпления, извършени от лице, упражняващо адвокатска професия. Те са неприложими при събиране на доказателства, които касаят лична престъпна дейност и не са свързани с професионалната дейност като адвокат и с отношенията адвокат – клиент. Колкото е недопустимо да се нарушават професионалните права на адвокати, толкова е недопустимо адвокатски кантори да се ползват за съхраняване на документи /които не са книжа на адвоката/ на други лица, с цел укриването им от разследващите органи и представянето им като кореспонденция между адвокат и клиент или адвокатски книжа.

Ръководството на прокуратурата изразява подкрепа за намерението на Висшия адвокатски съвет да инициира промени в действащото законодателство, които да създадат допълнителни гаранции за професионалните права на адвокатите. Такива промени са нужни и по отношение на нотариусите и частните съдебни изпълнители.

Съобразно правомощията си по Закона за съдебната власт, главният прокурор е възложил изготвянето на проект на акт за методическо ръководство /инструкция/ за действията, които могат да се извършват от органите на досъдебното производство спрямо адвокати, нотариуси и частни съдебни изпълнители. Целта е създаването на ясни правила, в пълно съответствие с разпоредбите на НПК, Закона за адвокатурата, Закона за нотариусите и нотариалната дейност и Закона за частните съдебни изпълнители, както и практиката на ЕСПЧ. Проектът за този вътрешен акт ще бъде представен на Висшия адвокатски съвет, на Съвета на нотариусите и на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители за предварително становище и обсъждане.