Как да разчетем знаците в очакване на поредните парламентарни избори? Какви са обществените нагласи и можем ли да прогнозираме? Темата коментира в “Нашият ден“ на БНР Стефан Георгиев, социолог от агенция “АФИС“.

“Има свръх концентрация на събития, които обаче сякаш са малко илюзорни. Интерпретацията ми е, че обществото днес е същото, както това, което беше преди месец.

Малко се е променило, ако изобщо нещо се е променило. Очакваме старт на една предизборна кампания, където събитийности от типа на номерата на бюлетините се превръщат във водеща новина, въпреки че в обществото се развиват много по-значими процеси.

На 9 юни с колегите ми Антоний Тодоров и Чавдар Найденов участвахме в едно събитие на фондация “Фридрих Еберт“, където представихме доклад, върху който работихме близо година. Той се казва “Радикализация на неприемането“.

Той ни казва едно нещо - българското общество става все по-консервативно. Част от нашите съграждани поддържат доста крайно десни дори ксенофобски нагласи, които с времето се превръщат вече в устойчиви.

Виждаме себеподобните, виждаме и хората, които са малко по-различни от нас. Било то през призмата на социално-икономически статус, през призмата на етическа, религиозна или сексуална идентичност.

С две думи – не сме склонни да ставаме по-толерантни, напротив склонни сме да отхвърляме тези, които не изглеждат, не се държат и не говорят като нас все повече и повече.

Без да навлизам в дебрите на процентните разпределения, числата и т.н., по-скоро един от изводите, който наблюдаваме е, че този тип устойчиви нагласи започват да се провиждат не само сред определена социално –икономическа група от българските граждани.

Консервативните нагласи вече са част и от по-високите статусни групи – хората с по-високи доходи, живеещи в по-големите градове, включително в столицата.

Това е един процес, който започва да приема всеобхватни за цялото ни общество измерения.

И на фона на това сякаш предстоящата предизборна кампания ни казва – ами да, ние ще наблюдаваме един процес, който е много сходен с това, което се случва в българското общество. Можем да кажем, че българското общество става все по-дясно и все по-консервативно, абсолютно същото виждаме и на политическия пазар.

Политическите партии, включително и на предстоящите парламентарни избори на 11 юли, в тяхната съвкупност са все по-десни, все по-консервативни. Нищо ново, просто имаме една симбиоза и самозахранващ се процес и от едната, и от другата страна.

Все по-рядко ще сме свидетели на това как една или друга политическа партия ще защитава уязвими малцинствени групи. Можем съвсем спокойно да кажем, че и богатите, и елитите също са малцинства, но те някак не са толкова уязвими.

По отношение на уязвими групи, независимо дали става въпрос за хора от ромски произход, или хора, които са с различна сексуална идентичност, такова говорене практически отсъства от политическия дискурс в България.

Дори политически формации, които се самоопределят като либерални, център либерални и т.н.  Такова нещо няма как да бъде чуто или, ако се чува, то е по-скоро по изключение.