"Фактът, че двама президенти пътуват заедно, е показателен. Това не е първото съвместно посещение в Рим. През годините имахме период на спираловидно развитие на отношенията. Стигнаха и до точка на замръзване, вината е в двете страни. На нас ни липса стратегическа визия за развитието на отношенията. Не си даваме сметка, че това, което е станало в Скопие, е последица от намесата на други фактори. Докато това влияние не се прекрати, влиянието на Белград, който е инициатор на създаването на тази политика на конфронтация. Северномакедонските политици са зависими от Белград. Средствата за масова информация в Скопие са контролирани до голяма степен от Сърбия", заяви доц. д-р Спас Ташев от Института за изследване на населението и човека при БАН пред BGonAir. 

Той посочи, че страната ни е изостанала като не е създала своя информационна среда, която да представя по-независим облик на страната ни. "Позволихме други да формират представата за нас. Не трябва да отстъпваме от позицията си, но трябва да я надградим. Тя не е достатъчна, за да постигнем целите, които преследваме. Изпаднали сме в самоизолация. Без проактивна политика от наша страна няма как да разчупим тази среда", подчерта доц. Ташев.

Има опипване на почвата, като никоя от двете страни не отстъпва от своите позиции. През изминалите 30 години страната ни е допуснала редица българистични центрове по света да бъдат закрити, смята той. По думите му сме изостанали стратегически в отстояването на българската кауза в Северна Македония и няма как за няколко месеца да компенсираме това дългосрочно изоставане. "Премиерът на Гърция може да ни бъде поучителен. Двустранният договор между Скопие и Атина беше много детайлен, в него имаше срокове и конкретни стъпки. В договора между Скопие и София имаме само добри пожелания. Няма конкретни механизми дори за контрол. На заседанията на съвместната комисия няма протоколи, от страна на Скопие се отказва, не спазват договорките", каза доц. Ташев. 

"Допуснахме дискусия по безспорни факти. Трябва да възприемем политиката да публикуваме документите в оригинал - за тези спорни исторически личности. Езикът на омразата беше провокиран отвън, най-вече от Белград. Европа не ни разбира понеже затънахме в историзма. Езикът ни не е модерен. Темата за правата на човека е нещо модерно, към което се проявява интерес. Само през тази година имахме няколко драстични случая на нарушаване на правата на човека в Северна Македония", обясни експертът от БАН.