Днес е една светла и достойна дата в историята ни, която трябва винаги да си спомняме –  навършват се 162 години от рождението на интелектуалеца Цветан Радославов, авторът на националния химн „Горда Стара планина”. Забравен и непознат на мнозина българи, това е един от най-чистите родолюбци, превърнал делото си в част от съвременната ни национална идентичност.

Радославов е роден на 19 април 1863 г. в Свищов. Образова се най-напред при Емануил Васкидович и расте в обкръжението на видни свищовлии, като Иван Шишманов и Алеко Константинов. След завършване на Априловската гимназия в Габрово, прекарва няколко години като студент по история и славистика във Виена, а през 1897 г. защитава докторска титла по философия в Лайпциг, Германия. Между 1888 и 1893 г. е гимназиален учител в Габрово, а след това в Мъжката гимназия в Русе и в Трета мъжка гимназия в София.

През 1885 г., по пътя към бойното поле на Сръбско-Българската война, в която участва като доброволец, Цветан Радославов пише текста и композира песента "Горда Стара планина". За мелодията Радославов използва известното в родния му край Свищовско хоро. По-късно през 1905 г. тя е обработена от композитора Добри Христов, а през 1964 г. става химн на България. През 1895 песента е отпечатана в учебник по музика на Карел Махан.

Текстът е променян нееднократно. По време на комунизма в него беше вкаран куплет на Георги Джагаров, възхваляващ червената партия водителка. Последните промени датират от 1990 г., когато прославата на БКП е премахната. След приемането на първата демократична Конституция на страната, "Мила Родино" е отново утвърдена като национален химн на Република България.

Освен създател на българския химн Цветан Радославов е и блестящ учен. Той е един от тримата българи (заедно с д-р Кръстьо Кръстев и Никола Алексиев), които са защитили доктората си при бащата на съвременната научна психология – Вилхелм Вунт. Интелектуалецът отхвърля всички покани за преподавателска кариера във Виена, Лайпциг и Прага и се завръща в родината си, за да работи за съграждането на съвременна България, като учи младите българи на западни и древни езици, психология, етика логика. До края на дните си живее в малка мансарда на улица " Ангел Кънчев " № 3, където днес има паметна плоча, направена от Георги Чапкънов.

Цветан Радославов умира през 1931 г в София. Но с "Мила Родино" българите винаги ще настръхват от святост пред Отечеството и с печал ще осъзнават, че земята Рай все повече се превръща в пустиня и Ад, от които зловещо прогонваме децата си, без да питаме – горда ли е още Стара планина?