Борците сумо поглъщат дневно храна, която съдържа 20 000 калории, често пият алкохол, теглото на някои състезатели надхвърля 200 кг., а средната продължителност на живота им е 65 години.

 Всекидневието на сумистите е също толкова необикновено, колкото е и борбата, на която са се посветили, посочва РИА Новости, цитирана от БГНЕС.

Сумо излиза от рамките на спорта – това е шоу, което включва и религиозен аспект, традиции и самурайски ритуали, които изискват от борците специално поведение. Битът на рикиши – японското наименование на професионалните сумисти, съществено се отличава от този на другите спортисти.
 По правило мнозинството сумисти живеят и тренират заедно със съотборниците си от клуба. В сумото се насърчава зачитането на старшинството и йерархията – първи сядат да се хранят най-опитните борци, чак след като свършат, могат да седнат и по-младите, а на начинаещите е вменено и изпълнението на битови задължения.

Денят на сумистите обикновено започва с пет часа сутринта – с изтощителни тренировки и спаринг борби. Главното внимание е насочено към силовите упражнения и разтягането. Към обяд тренировката приключва и идва време за храна. Най-важното в храната на сумистите е „тянконабе" – особена супа, която се състои от юфка и множество съставки, богати на белтъчини: пиле, риба, говеждо, тофу. На борците е разрешен алкохол, главно бира, защото спиртните напитки също са много калорични, а средната дневна дажба включва от 5 до 8 хиляди килокалории. В отделни случаи това число може да нарасне двойно и тройно.

След пладне идва следобеден сън, после има още една тренировка и втори прием на храна. Много начинаещи рикиши са материално затруднени – парите почти не им стигат, но звездите в сумото печелят половин милион долара годишно. Сумо е изключително популярно в Япония – на борците се гледа като на продължители на традициите на самураите. В кодекса на поведение на бореца ключово място има понятието „хинкаку” – достойнство. Всяка недостойна постъпка на сумиста се отразява неблагоприятно на репутацията му и може да му попречи да стане йокодзуна – велик шампион.

По време на схватка със съперник сумистът трябва да остане напълно спокоен, независимо от изхода на борбата. В дни на големи състезания борците от някои клубове живеят в храмове, а в професионалното сумо във връзка с религиозните традиции достъпът до дохьо – площадката, на която се борят, е забранен за жени. И макар че със сумо започнаха да се занимават и чужденци, професионалните състезания се провеждат само в Япония.

В Страната на изгряващото слънце сумото е нещо повече от спорт – легендата разказва, че първата схватка е била преди 2,5 хиляди години и в нея са се борили за властта над страната шинтоистките богове Такемиказуки и Такеминаката. Победил Такемиказуки и сложил началото на рода на японските императори.

Древните схватки са били форма религиозен ритуал, съпроводен с молитви за богата реколта, танци и представления, посветени на боговете, в шинтоистките храмове. И до днес в някои храмове в Япония може да се видят ритуални танци, изобразяващи битка между човек и божество.

През периода Нара (8-ми век) сумото става част от церемониите в императорския двор. Веднъж годишно се провеждал фестивал, в който освен сумо схватките имало музика и танци. Ранното сумо е груб бой, комбиниращ елементи от бокса и борбата с много малко ограничения. Под патронажа на Двора обаче, постепенно са формулирани правила, близки до тези на съвременното сумо.

Съседните на Япония народи, които споделят много културни традиции, също развиват традиционни форми на борба, подобни на сумото. Типични примери за това са монголската борба бьох, китайската шуай-жиао и корейската ссиреум. Днес сумо е контактен спорт, традиционна японска борба, в която участват по двама борци (рикиши). В Япония се смята за бойно изкуство.

През първите години на 20-ти век в сумото навлизат и много европейски спортисти. Един от най-изявените е роденият през 1983-та българин Калоян Махлянов с псевдоним Котоошю (Европейска арфа — яп.), който за рекордно краткия срок от три години достигна втория по престиж ранг - одзеки.

Рингът, на който се провеждат сумо схватките, се нарича дохьо. Името произлиза от торбите с оризова слама, които се използват за очертаване на отделните му части. Дохьото се изгражда от специална глина във формата на пресечена квадратна пирамида с ширина 5,50 м. Горната повърхност е покрита с тънък слой пясък. Схватките се провеждат в кръг с диаметър около 4,57 м. Преди всеки турнир дохьото се изгражда наново от йобидаши. Процесът на изграждане на дохьото е ритуал с религиозно значение.