Ива Оприкова

Малко са нещата, които ни карат да се усмихваме. Спортните успехи се броят на пръсти. С всяка изминала година златните медали от големи шампионати навестяват българския спорт по-рядко и от Халеева комета.

Във времена, когато много наши спортисти избраха да носят чуждо знаме и да забравят родината си, Българската Кобра е почти месия. Неговото име значи гордост и чест и той го доказва не веднъж. 14 ноември в полунощ е датата, в която всички българи ще стискат палци за Кубрат Пулев.

Точно 778 дни. Толкова чака 33-годишният Кубрат, за да се изпълни онова, което вече сам си бе извоюва Виктор Кличко. Кобрата се превърна в негов официален претендент още на 29 септември 2012 г. Тогава той просна 136-килограмовия новосибирски мечок Александър Устинов. По ирония на съдбата градът, донесъл късмет на нашия, отново бе именно Хамбург.

Екраните в столичното метро ще излъчват у нас видеоклипове за най- големият български боксьор Кубрат Пулев. Камион, паркиран пред Националния стадион „Васил Левски”, събира пожелания за Кубрат, като десетки граждани с маркер изписаха своите послания към претендента за титлата.

"Чувствам се отлично. С Божията помощ и с българите зад мен, се надявам да успеем. Надявам се да го нокаутирам с всякакви ръкавици, без значение какви", коментира Кубрат Пулев, два дни преди големия сблъсък с Владимир Кличко в Хамбург.

Българите се молят днес Господ отново да се окаже българин!

Кой е Кубрат Пулев?

Българската Кобра или Кубрат Пулев е роден на 4 май 1981 година в София. На 11 години за първи път влиза в боксовата зала на "4-и километър"с мечтата един ден да спечели световната титла. Освен тренировките заляга и над книгите. Разказва, че в апартамента на семейството в “Младост 2” е имало над 7000 книги. "Баща ми всеки ден даваше на мен и на брат ми Тервел по една. Ако не бяхме прочели еди-колко си страници, не ни пускаше навън", разказва Кобрата.

Син е на известния боксьор в тежка категория и шампион от 50-те и 60-те години на миналия век Венко Пулев, който почина преди няколко години. Самият Кубрат не обича много да разказва за детството си. „Не бяхме богато семейство - лаконичен е той. - Бях на 11, когато баща ми заведе мен и брат ми в залата. Оттогава знам все едно и също - тренировки, лагери, пътувания, мачове. Нямам много други спомени. Завършил съм спортното училище на ЦСКА и около мен винаги е имало спортисти и треньори. Приятели гледам да имам най-различни, но все пак е нормално повечето от тях да са състезатели като мен."
Хора около Кубрат разказват, че двамата с Тервел остават рано без майка и че още като деца свикват да се грижат един за друг и да се пазят от по-големите. По-късно баща им се жени втори път. „Брат ми винаги е бил най-добрият ми приятел - признава и Кубрат. - Винаги сме били заедно и сме се поддържали. Давали сме си кураж и сме си казвали, че ако тренираме упорито, рано или късно късметът ще ни се усмихне. Много пъти сме си говорили - от световните титли ни делят само труд и усъвършенстване. Така беше по-лесно през първите години в залата, когато имаше много хора, които искаха да ни направят нещо лошо. Естествено, по-големите пак ни биеха, но поне не им се давахме веднага. Даже си спомням един път как един от тях каза: „Давайте да ги тепаме тия сега, че като гледам, скоро май те ще почнат да ни тепат."

Първият голям успех на Кубрат идва през 2002 г., когато печели най-стария международен боксов турнир в Европа "Странджата”. На финала побеждава кубинеца Одларниер Солис - един от евентуалните му съперници преди битката с Кличко. Следват две години без успехи, изпълнени с напрежение. Първото злато идва през 2004 г. на европейското първенство за аматьори в Мадрид. След това Кубрат постоянно носи медали на България.

През 2006 г. се събира с половинката си Теодора Андреева-Андреа, с която е и до днес. Двамата стават една от най-популярните двойки в страната. През 2008-а Кобрата отново е златен медалист. На европейското първенство в Ливърпул Пулев смазва конкуренцията и печели квота за Пекин 2008. За жалост на олимпиадата губи в първия кръг от кубинеца Оскар Ривас. Кобрата е бесен от съдийските тесли и напуска ринга, без да поздрави противника. Въпреки провала Пулев иска да се реваншира, преди да мине сред професионалистите, но лош жребий за световното първенство през 2009 г. го изправя срещу Роберто Камареле - олимпийски и двукратен световен шампион. Сам признава по-късно, че нехайството на федерацията, която по това време се управлява от Мартин Димитров, го кара да се откаже от аматьорския бокс. "Не виждах смисъл вече. Нямах никаква подкрепа от федерацията. Нещата бяха безнадеждни. Реших да стана професионалист и не съжалявам."

Същата година заминава за Германия и подписва с германския клуб "Заудерланд". Всички са скептици за неговата професионална кариера, но само 2 години по-късно Кобрата вече е натрупал 11 победи и нито една загуба. Българинът е безапелационен на ринга, но боксовите критици все още не са убедени в качествата му. Неговият мениджър взима решение всеки съперник да бъде от висок калибър. Първата значима победа идва срещу американеца Дерик Роси (26 победи, 5 загуби). Кобрата смачква противника и съдията прекратява двубоя в петия рунд. След гръмката победа в боксовите среди започва да се говори за нашето момче с уважение. В България по това време все още малко хора се вълнуват, а и телевизиите дори не предават неговите срещи. Всичко се променя, когато на 10 октомври м.г. Пулев излиза срещу Травис Уолкър и печели Интерконтиненталната титла. Това е най-големият успех за български професионален боксьор в историята.

В Германия вече са убедени, че е въпрос на време нашето момче да предизвика братята Кличко, но у нас продължава да цари недоверие - никой не може да повярва, че родината ни е създала боксьор от световна класа. Часът на истината настъпва през май тази година, когато Пулев излиза срещу натурализирания германец Александър Димитренко (31 победи, 1 загуба) в спор за европейската титла при най-тежките. Българинът смазва противника и печели срещата с нокаут в 11-ия рунд. По това време Димитренко е в Топ 10 в света и всички вече говорят за Кубрат. В боксовите среди усилено се спекулира за мач с Владимир Кличко, който по това време се бие срещу пълния анонимник Жан Мормек (40-годишен, 50-и в света). Треньорите на Кобрата, както и неговият мениджър решават, че е рано. Трябва още една гръмка победа. Насрочва се двубой срещу Александър Устинов - бивш служител в съветската полиция. 140-килограмовото руско страшилище е без загуба в кариерата и има 27 победи, от които 21 с нокаут. За да затвърди свирепото си реноме на човек, който иска да причинява болка, в биографията му има и два медала за храброст от войната в Чечня. Цената е мечтана - победителят ще добие правото да предизвика Владимир Кличко за световната титла.

Откакто е професионалист, Кубрат излиза на ринга с шорти в цветовете на българското знаме. Признава, че е взел това решение сам въпреки резервите на германските си мениджъри. „Нито ми казаха „не", нито - „да" - разказва боксьорът. - Но е ясно, че щяха да са по-доволни, ако още от първия ден бях започнал да се правя на немец. И феновете щяха да са повече, и телевизиите щяха да се отнасят по-добре. Те, мениджърите, и сега ме питат кога ще започна да давам интервюта, защото от ARD искали. Обаче аз уча немски само два пъти седмично с една учителка, която идва при мен в хотела, и не съм напреднал толкова, че да застана пред микрофоните. Мога да се оправям на улицата, в ресторанта, но още използвам едни и същи думи. Така става, защото уча само в Германия, а пък там тренирам най-много и съм все уморен."
Кубрат казва, че днес е щастлив и спокоен, защото усеща, че върви по пътя, които е предначертан за него. И че в момента се намира там, където му е мястото. За да докаже това, дава доста необичаен пример. „Толкова години живях в България и никога не бях срещал човек с името Кубрат - разказва той. - Преместих се в Берлин, срещнах друг Кубрат и сега дори живея в хотел „Кубрат". Вече бях изкарал два месеца в хотела, който тогава се казваше другояче. Един ден от рецепцията ме извикаха да ме запознаели с някакъв българин. Слизам и виждам мъж, по-голям от мен, към 50-годишен, с костюм, прилича повече на германец, отколкото на българин. Аз му викам: „Здрасти, аз съм Кубрат", а той ми вика: „Кубрат!" Помислих, че нещо ме бъзика, и пак му викам: "Да бе, Кубрат се казвам", а той пак повтаря. „Кубрат." Тъкмо бях почнал да се изнервям, когато той каза: „И аз се казвам Кубрат!" Разприказвахме се и се оказа, че моята фамилия е Пулев, е неговата Панев. После ми обясни, че смята да купи хотела. След това наистина го купи и му смени името на „Кубрат". Има още два хотела в Берлин, които също се казват „Кубрат". Много съм доволен, че се запознахме. Харесахме се и сега прекарваме доста време заедно. Ходим на вечери със семейството му, играем шах. Аз много обичам шаха и съм доста добър."

За жълтите медии в България доскоро Кубрат бе по-известен с това, че е приятелят на фолкпевицата Андреа, отколкото с победите и титлите си. Двамата са заедно вече години, през които Кубрат никога не скри, че държи на софиянката и че за него тя е по-специална от всички жени, с които е бил. „В живота Андреа е много различна от това, което е по-телевизията и в клиповете - споделя той. - Знае много добре, че трябва да стои настрана от другите певици и да не участва в интригите им. Андреа е много упорита и амбициозна жена и да знаете, че скоро ще направи неща, които никой в България не е правил."

На 29 септември цяла България е пред екрана. Всички са в потрес от габаритите на руския гигант (202 см), но на ринга господарят е друг. Още в началото Кубрат започва да гази противника си, но в 6-ия рунд Устинов го намира с два чудовищни удара. Секунди по-късно Пулев се втурва в бурна атака и след страховита комбинация унищожава самочувствието на противника. В 11-ия рунд всичко свърша и след поредното кроше бившата руска барета кляка на земята. Немислимото е факт - Кобрата е победител. Сред публиката са и братята Владимир и Виталий Кличко. Световните медии възхваляват българина и предричат, че ако има човек, който да спре доминацията на украинците, това е той.

В София Пулев е посрещнат като герой. Всички искат да се докоснат до шампиона. Кубрат е категоричен: "Владимир, идвам за теб! Не може да бягаш вечно!". Въпросът е дали Кличко ще приеме предизвикателството. Със статута си на суперзвезда украинецът сам избира противниците, а защо да се бие с 4-ия в света, след като има много по-приемливи варианти.

Каквото и да се случи обаче, Кубрат няма да спре да преследва мечтата си. И да се боксира за България.

На 22 октомври боксьорът Кубрат Пулев-Кобрата завоюва един от поясите на Международната боксова асоциация (IBF) в 12-рундов сблъсък с американеца Травис Уокър. Срещата на Кобрата с Товарния влак (прякора на американеца) е най-тежкото изпитание в професионалната кариера на Пулев досега, категорични бяха преди първия съдийски сигнал коментаторът на двубоя Огнян Георгиев и братът на шампиона Тервел Пулев. Мачът бе предаван пряко в ефира на няколко чужди телевизии и на българската „Нова спорт".

„Ще търся бърз нокаут, защото иначе съдиите може и да помогнат на европееца - изрепчи се преди началото Уокър.- По-техничен съм и се движа по-добре на ринга. Той няма с какво да ме затрудни."
Боят обаче се превърна в противоположност на това, което обещаваше американецът. Нашето момче започна да вкарва силни удари още от първия рунд и не спря до финала. От минута на минута на американеца му ставаше все по-трудно да се движи, като след шестия рунд той почти напълно спря. Въпреки това Уокър удиви публиката и телевизионните зрители, като издържа великомъченически всички крошета на Кобрата и не падна нито веднъж. „Безсмъртен е", похвали го в края и коментаторът.
В средата на срещата чернокожият боксьор успя да отвори аркада над окото на българина, а в края и още една. С кръв по лицето Кубрат не спря да атакува. В 11-ия рунд само гонгът спаси съперника му от сигурен нокаут. „Вярвам, че можеш да станеш шампион", надъхваше го треньорът на Уокър до 8-ия рунд. "Много ми е мъчно, когато виждам да те удрят, но искам да останеш на крака до края", обърна плочата той в последните части.
В крайна сметка и тримата съдии отсъдиха победа за нашия боксьор - 119:109, 118:109 и 117:110 точки. Преди срещата букмейкърите също залагаха повече на него.
При професионалните гладиатори Кобрата вече има 14 победи от 14 срещи, шест от които с нокаут. Сред жертвите му са Мат Скелтън, Дерек Роси, Доминик Гуин и т.н.

15 ноември е денят, в който всички българи ще стискат палци за Българската Кобра!

Най-близкият човек на Кубрат Пулев ще му дава кураж и сила по време на най-важната битка в кариерата му дотук с Владимир Кличко. В събота в Хамбург в ъгъла му се очаква да застане брат му Тервел, а цяла България ще тръпне пред телевизионния екран.

Ако Кубрат Пулев смачка Кличко - влиза завинаги в историята. Защото ще е първият българин световен шампион в тежка категория. Вероятно и единственият поне в близките 20 години. Ако не победи, пак ще е историческо събитие, защото ще е първият българин играл за световната титла в категория "супер тежка". В нея бяха Мохамед Али - най-великият, Джо Форман, Фрейзър, Тайсън и пр. Кобрата си проби път в световния елит с тежки крошета, ъперкъти, нечовешки тренировки и травми. Не се огъна пред гадните номера на всякакви международни федерации, щабове на супер звезди, рекламни гиганти и пр. Някои дори го прелъстяваха с едри пачки да остави българското знаме и да се сражава под чужд флаг, но удариха на камък. Издържа и на политиците: понякога заливан с водоад от ласкателства, за да се снимат с него, след това забравян и гледан отвисоко.

Кубрат доказа Чърчиловата теорема за успеха: труд, кръв и пот! Побеждаваш ли - уважават те.

Успех!