Едва ли някъде другаде по света има толкова разединен футболен съюз колкото хърватския. Толкова по-удивителен е щурмът на хърватите към световната титла, пише "Дойче веле".

За да бъде разбрана същината на хърватския футбол, човек не бива да подминава "Динамо Загреб". Столичният футболен клуб е нещо като ковачница за футболни таланти. "Международният център за спортни проучвания" в Швейцария твърди, че "Динамо" е четвъртият по големина "производител" на играчи за първите лиги в Европа. И то за най-елитните! Мека за скаутите и фабрика за пари.

Нещо като европейска футболна борса

Всъщност "Динамо" е постоянен кандидат за участие в Шампионската лига. В действителност обаче отборът стига най-много до груповата фаза на турнира и в повечето случаи се класира на последно място. Причината за това е ясна като бял ден. Ковачницата за футболисти на несменяемия шампион на страната много рядко съумява да изгради отбор, който да играе по-дълго от половин сезон в един и същ състав. Защото "Динамо" е нещо като европейска футболна борса. Футболисти идват и заминават.

Още "златното поколение" на Бобан, Шукер и Боксич в късните 1990-те, което предизвика извънредно положение в страната с третото място на Световното първенство по футбол, дължи своята класа на следните три неща: издирване на таланти, усъвършенстване и продажба. "Динамо" приютяваше рано под крилото си млади футболисти от провинцията, обучаваше ги, превръщаше ги в по-скъпи играчи и ги прехвърляше предимно в Бундеслигата. Оттам те тръгваха към големите отбори на Англия, Испания, Италия. "Динамо" се превърна в търговска верига за футболисти и само за няколко години спечели стотици милиони от трансфери.

Измамите в хърватския футбол

В хърватския футбол цари култура на измамите. Кръстник на тази система е най-вече Здравко Мамич заедно с целия си семеен клан. Бившият президент на "Динамо" се изнесе в Босна и Херцеговина малко преди Световното първенство в Русия. Причината: Мамич беше осъден за незаконно обогатяване, укриване на данъци и други престъпни дейности. Човекът, който в миналото продаваше възглавнички от стиропор за седалките на стадиона на столичния клуб, е получавал на ръка 20% комисионна от заплатите на своите трансферирани футболисти. И то не веднъж, а всяка година, докато съответният футболист е бил активен състезател. В този списък са Модрич, Манджукич, Ловрен и бившият футболист Ивица Олич. Лука Модрич даде противоречиви показания пред съда. Първоначално призна за комисионната, а после се отрече от показанията си. Оттогава насам капитанът на националния отбор е заподозрян в нарушаване на клетва.

Всъщност, авантюрите в Хърватския футболен съюз имат дълга традиция. Незабравим остава епизодът, когато по време на Европейското първенство по футбол през 2016 председателят на футболния съюз даваше от трибуната указания на треньора за тактиката и смените на футболистите.

Престъпните обвързаности в Хърватския футболен съюз разединяват и запалянковците. Така например хърватските фенове се сбиха помежду си по време на срещата от същото Европейско първенство срещу Чехия. Подобни сцени се разиграват и в хърватската лига. Футболните клубове от Риека, Сплит или Осиек нямат никакъв шанс в битката срещу модела "Динамо Загреб". Съдиите също подкрепят столичния гранд. И това не е само слух. Дори най-отявлените фенове на "Динамо" - "Bad Blue Boys" - бойкотираха собствения си отбор в знак на протест срещу престъпните машинации в клубното ръководство. Много от феновете вече не посещават стадиона по време на домакински мачове.

Въпреки това цялата нация се обединява зад националния отбор по футбол. Първият президент на Хърватия Франьо Туджман рано забеляза шанса да рекламира по света малката държава чрез спортните ѝ успехи. Той заложи много на марката футбол "Made in Croatia".

В хърватския футбол става дума за много пари. Оспорваните вътрешни първенства са рядкост. Другите отбори от хърватската лига много рядко изпреварват в класирането "Динамо Загреб". Също и поради факта, че столичният отбор привлича перспективните играчи от провинцията. Към това се прибавя и лобизмът за "Динамо", който по времето на Туджман се превърна едва ли не в държавна политика, която и до днес затормозява нормалното протичане на вътрешното първенство.

Толкова по-удивително е класирането на Хърватия за финала на сегашното Световно първенство в Русия. Златко Далич, почти неизвестният треньор със срамежливата усмивка, успя да превърне групата хърватски легионери в истински отбор. Тяхното поведение сигнализира: Ние искаме повече!

Далич бързо отстрани от отбора мърморковците, които не искаха да се подчинят в името на общия успех. Сега остава само една крачка до триумфа. А ако Хърватия действително бие Франция на финала, то тя би била първата малка държава световен шампион по футбол - ако не смятаме Уругвай през 1930-те години. Световен шампион, въпреки футболния хаос вътре в държавата.