Александър Йорданов, специално за Faktor.bg

Поредната руска провокация, този път в Черно море, отново ни убеди, че Русия е заплаха и враг на мира и сигурността в нашия регион. Кремъл е враг на нормалния живот на хората в този регион. Окупацията на Крим, както и подкрепата за терористи и сепаратисти в Югоизточна Украйна, огромните средства, които руските власти хвърлят за въоръжаване на армията, за превръщане на Крим в плацдарм за агресии в региона и срещу Европа, показват, че става дума за „далекобойна” стратегия. 

Русия се подготвя за война срещу Европа, срещу нашия свят.
 
Опитва се, както някога това прави Сталин, чрез договор си с  Хитлер, да си осигури пасивността на Германия чрез „бизнес сделката”„Северен поток- 2”.  Така през 1939 г. Пактът за ненападение „Рибентроп-Молотов” дава възможност на Русия да стане основен доставчик на горива и зърно за Германия, осигурявайки си възможност за агресия срещу Финландия, Литва, Латвия, Естония и Полша. Впрочем, след агресията си срещу Финландия СССР е изключен от Организацията на народите. Днес е време Русия да бъде изхвърлена от Постоянния съвет за сигурност на ООН.  Защото това е държава, която не гарантира, а точно обратното – постоянно генерира несигурност. 

Многократно през последните години полски анализатори и политици обръщат внимание, че политиката днес на Русия повтаря модели на поведение познати от навечерието на Втората световна война. Поляците най-добре знаят какво означава руска агресия. Те имат жесток исторически опит, както от сблъсъка си и с Русия,  и с Германия. Любопитен е фактът, че по време на Първата световна война Царство България е съюзник на Германия. В същото време  поляците воюват за своята свобода и независимост и срещу Русия, и срещу Германия. Това е времето, когато Иван Вазов поздравява освобождението на Полша от Руската империя и  възкръсването ѝ като държава. В известното му стихотворение посветено на смъртта на големия полски и световен писател Хенрик Сенкевич, четем:  

Възкръсна Полша, а ти загина,
дойде свобода, а ти замина.
Казах ли право? Не, полски сине:
не гасне слънце, духът не гине.

Като български патриот Иван Вазов е бил наясно, какви гадове са били руските окупатори на Полша. Той посвещава посвещава стихове и на бранителя на България ген. Иван Колев, който със своята „конница – буря от бесни демони…” в Добруджа громи руските агресори. Но нима днес нещо се е променило? Променило се е единствено това, че нямаме поет като Вазов, който да заклейми руснаците като „немили, неканени гости” и да предупреди българите, че те и днес ни „носят иго ново”. 

Споменах Хенрик Сенкевич и затова искам да припомня, че той през 1915 г., заедно със световноизвестния полски пианист и композитор, дипломат и политик, а и бъдещ министър-председател на Втората полска република Игнаци Ян Падеревски, основават в изгнание  Върховен народен комитет, който има за цел да координира политическите, военните и дипломатическите действия на поляците в борбата им за свобода и независимост. Този комитет изпраща в София журналиста д-р Тадеуш Станислав Грабовски със задача да информира българската общественост за полската кауза на независимостта. Д-р Грабовски провежда анкета с 32-та членове на правителството, интелектуалци и журналисти, задавайки им един въпрос: „Има ли право Полша на самостоятелно, суверенно съществуване върху собствената си държавна територия отпреди подялбата в края на XVIII в. и началото на XIХ в.?”  

Независимо, че България е съюзник на Германия, която също като Русия е окупатор на Полша, всички анкетирани български политици, членове на правителството, журналисти, видни интелектуалци, уважавани университетски професори, писатели и поети, подкрепят полската независимост. Така се появява прочутата "Българска анкета по полския въпрос".  Д-р Тадеуш Станислав Грабовски отбелязва специално, че българския 

цар Фердинанд се оказва първият от европейските монарси, който  подкрепя възстановяването на полската държава

 Така Хенрик Сенкевич, в края на своя живот, получава от България най-важното признание – подкрепата за свободата и независимостта на своето отечество. Благодарение на победата на България срещу Русия в тази война и Украйна получава своята независимост. А за пръв посланик на Царство България в Киев е акредитиран проф. Иван Шишманов – най-близкият приятел на Иван Вазов. Такива българи е имало някога. 

Това са примери, които днешните български политици трябва да знаят. Защото 100 години са минали от това време, но Русия продължава и днес да бъде държава агресор. Тя окупира славянски земи и от тях насочва своите ракети към нас, към Европа. Толкова ли сме глупави, че не можем да се досетим, че днешното руско маниакално въоръжаване не е насочено срещу Австралия и Нова Зеландия, а е предназначено за нас, за европейците. Нима ядрените оръжия са предназначени за „ислямските терористи”? Нека не бъдем наивници. Нима Русия има мерак да окупира арабските пустини? Накъде досега в своята досегашна история тя е насочвала агресията си? Случайно ли се пее в една руска песен, че само с „винтовка в ръка руснакът може да види чужда страна?” 

Русия се подготвя за агресия срещу Европа 

Руското нападение срещу украинските кораби става в Керченския пролив, от който ни делят само 720 км. Няма и час полет. Опасността е пред очите ни, на ръка разстояние. Засега украинците са тези, които възпират руската агресия, те са буфер между нас и агресорите. Наш дълг е да им помогнем. Защото, ако днес не помогнем на Украйна, утре ще гори нашата черга. Кремъл вече имат стоварени в България свои „зелени човечета” – „туристи” със „зелени чорапи”.  Те имат подкрепата на български паравоенни формирования. И „зеленочорапниците” и „паравоенните” поддържат контакти с отделни лица от българските органи за сигурност. Затова и се чувстват недосегаеми. Трябва ли да мислим тогава, че българските власти толерират тяхното съществуване? Известно е, че наши политици и бизнесмени през всичките години на прехода са зависими от Русия. Те работят за интересите на Русия и несъмнено добре печелят от това си предателство. Водят антибългарска политика, което ще рече, че отказват да водят равнопоставена политика с Русия. Вместо такава те развиват безумни идеи от типа, че страната ни трябва да бъде „мост за връзка” с агресорите. Нещо като Керченски мост. Не България, а Керчения. 

Европейският съюз на който същите политици и бизнесмени споделят парите, но не и ценностите, в декларация напомни вчера, че Керченския мост е „изграден от Русия без съгласието на Украйна и това е нарушение на суверенитета и териториалната ѝ цялост". ЕС  "не признава и няма да признае незаконната анексия на Крим от Русия", се казва в същата декларация. Същевременно НАТО декларира, че подкрепя напълно суверенитета и териториалната цялост на Украйна, включително правата ѝ на корабоплаване в териториалните ѝ води. А още преди месец полският премиер Матеуш Моравиецки заяви, че Русия може да започне военно настъпление в Украйна след пускането в експлоатация на газопровода "Северен поток-2". По думите му "ескалацията на агресията" срещу Украйна може да последва, когато украинската газопреносна система престане да играе за Москва "толкова важна роля". Това е повече от очевидно и повече от тревожно. 

Русия, която днес не допуска украински кораби в Азовско море, няма да се спре пред следващата и далеч по-важната за нея цел, а именно 

да удуши енергийно Украйна

А войната срещу Украйна е война срещу Европа. Време е нашите управници да схванат, че няма конфликт между Украйна и Русия, а има руска агресия срещу Украйна в близост до източната българска граница. А това налага България ясно да определи днешната руска политика като основна опасност за националната ни сигурност. И да предприемем незабавно действия за укрепване на българските въоръжени сили, за разполагане у нас на наши, т.е. натовски ракетни бази, за ефективно превъоръжаване на армията по натовски стандарти – самолети,  кораби, ракети. Правителството трябва да започне действия за изгонване от България на онези руски граждани, за които ДАНС би трябвало да има сведения, че са работили или работят в органите за сигурност на Руската федерация. И не става дума само за руски шпиони на прикритие като „дипломати” , но и за т.нар. „приселници”, „туристи”, според обясненията на министър Ангелкова. Впрочем, софиянци са забелязали, че в момента около руското посолство, се вдига висока бетонна стена. Кога са прави така? 
Необходимо е веднага и без повече приказки да се ликвидира любимият на Теменужка Петкова руски проект АЕЦ „Белене”. Защото АЕЦ „Белене” означава още по-голямо руско присъствие у нас и респективно още по-голяма зависимост от Кремъл. Така самата България се превръща в опасност за европейската сигурност.  

България трябва да ограничи до минимум контактите си с Русия, докато неин президент е Владимир Путин. 

И докато тя води политика, която днес е обект на справедливи санкции. Ако наистина искаме да имаме свободна и независима България. Да я имаме като европейска държава, а не като Задунайски Путинистан. Призовавам младите хора да не бъдат безразлични към опасността за нашата страна идваща от Русия. Призовавам българите живеещи в Западна Европа, в САЩ и Канада, да предприемат протестни действия за спасяване на България от руската агресия. Млади хора, протестирайте пред българските посолства в чужбина и настоявайте България да води наистина европейска и натовска политика. Обръщайте се с петиции до правителствата на държавите, в които живеете и изразявайте своята тревога от нарастващата захплаха за нашия Черноморски регион от военолюбивата политика на Кремъл. Нека да си помогнем днес, защото утре ще бъде късно. 

Мижави и усукани думи на „безпокойство” няма да спрат кремълските агресори. Призивът за „диалог” само насърчава поредната провокация. Владимир Путин разчита с него да се преговаря, макар отлично да знае, че на терористична политика не се отговаря с преговори.  Нима, ако бе окупирана руска територия той би се съгласил да води преговори с окупаторите ѝ? С политици като Путин трябва да се постъпва по путински. В коя книга сте чели разбойник да преговаря? Може, но само ако е поставен натясно. И се преговаря само за условията за капитулация. Руският президент превърна съвременната политика в съвременно разбойничество. Затова и не трябва да си отиде от този свят ненаказан. Ако наистина всички приказки за право и справедливост, които повтарят днешните политици са истини, а не само къс европейска хартия. 
Искате ли мир? Искате ли спокойствие и сигурност? Тогава спрете Путин!