Какво можете да си помислите, когато се събудите посред нощ от оглушителния шум на самолети "Антонов“ над Ниш и в същото време този полет официално не съществува Flightradar24 - световната мрежа за проследяване на полети, която показва на живо въздушния трафик от цял ​​свят?

Това заяви известната социоложка и журналистка Оливера Сашек Радулович по повод на ставащото в сръбско-руския "хуманитарен център" в град Ниш - на стотина километра от българската граница. 

На 25 декември парламентарните групи на Движението на свободни граждани, Партията за демократично действие на Санджак, Партията за демократично действие и Зеления ляв фронт внесоха в сръбския парламент проект на Закон за обявяване на недействителността на Споразумението между правителството на Сърбия и правителството на Руската федерация за създаване на сръбско-руския център.

Вносителите на законопроекта подчертават, че "гражданите и институциите в Сърбия трябва да знаят какво се прави в този център в Ниш, кой го финансира и как съществуването му влияе върху позицията на страната в международната общност".

"Гражданите и институциите трябва да знаят какво се прави там и кой го финансира. Вместо това, ние в Ниш мълчим от много години по отношение на този център. Какво можете да си помислите, когато се събудите посред нощ от оглушителния шум на самолети "Антонов“ над Ниш и в същото време този полет официално не съществува Flightradar24 - световната мрежа за проследяване на полети, която показва на живо въздушния трафик от цял ​​свят? Всякакви неща, защото обществеността редовно е лишена от информация, защо най-големият руски самолет е кацнал на летището в Ниш и какъв товар той пренася.“ - коментира пред "Данас" Оливера Сашек Радулович.

Според нея е необходимо да се започне обществен диалог за работата на Центъра през последните 13 години.

"Каква помощ са оказали при наводнения, пожари и други извънредни ситуации? Вярвам, че има обективни данни, които биха могли да дадат ясна картина за тази помощ. В зависимост от това колко е била тя, трябва да преценим дали се нуждаем от работата на такъв център или не. Особено като се има предвид фактът до каква степен гражданите на Сърбия финансират работата им, защото доколкото знам, този въпрос въобще не се коментира.“ - посочва Радулович.

Според нея "трябва да се направи и оценка доколко съществуването на руския център в Ниш влияе върху външнополитическата позиция на Сърбия, преди всичко върху отношенията ѝ с ЕС".

„И когато Центърът се разглежда от тези ъгли, мисля, че няма да е трудно да се направи заключение, основано на здравия разум, а не на стереотипа, че руснаците са наши братя“, отбелязва Оливера Сашек Радулович.

Припомняме, в самото сърце на Балканите е разположен, според официалната терминология, "Сръбско-руски хуманитарен център" - в град Ниш, на около 170 км от София. Неговото предназначение до ден днешен остава неизвестно, но са налице данни, че се използва от Русия за хибридните ѝ дейности.

Тук главна роля играят две неща: сръбско-руският "хуманитарен център"  и директните доставки на руско оръжие, включващо съвременни ПВО системи „Панцир С“, изтребители МиГ-29 и модернизирани танкове. На 20 октомври 2009 г. Русия и Сърбия взеха решение да си сътрудничат при "извънредни ситуации", свързани със стихийни бедствия, техногенни аварии и ликвидирането на техните последици. Три години по-късно, на 25 април 2012 г., центърът стана факт - след подписването на двустранно правителствено споразумение. То е скрепено с подписите на сръбския министър на вътрешните работи и на руския министър на извънредните ситуации генерал Сергей Шойгу, бъдещ министър на отбраната, един от архитектите на руското нашествие в Украйна и един от най-близките сътрудници на президента Владимир Путин още от 1999 г. Заедно с подписването на споразумението се утвърждава и уставът на центъра.

Според разпоредбите на устава, СРХЦ е междуправителствена хуманитарна неправителствена организация. Той е регистриран на територията на Сърбия в съответствие с нейното законодателство. Центърът трябва да бъде „пълноценна международна структура, осигуряваща помощ и съдействие при извънредни ситуации на всички държави от Балканския регион“. 

Записано е, че към него може да се присъедини и "всяка държава или организация, която е солидарна с целите и задачите му".
СРХЦ се ръководи от директор и съдиректор, които се назначават съответно от руската и сръбската страна на ротационна основа за срок от две години.

Поради потайния характер на базата край Ниш, тя многократно е била обект на критика от страна на Запада. В началото на 2017 г. заместник-помощник държавният секретар на САЩ Хойт Брайън Ий открито заяви при своя среща с Вучич, че Вашингтон „е загрижен от това, в което може да се превърне Руско-сръбският хуманитарен център в Ниш“.

Почти по същото време американският посланик в Белград Кайл Скот предупреди: „Не знам какво точно правят там, но според мен има достатъчно причини за безпокойство."

След предупрежденията от страна на ЕС, че съществуването на СРХЦ може да попречи на предприсъединителните преговори на Сърбия с Брюксел, Вучич излезе с коментар на 17 юни 2017: "Сами ще решим какво да правим по този въпрос." Коментарът му беше направен и във връзка с искането на Русия нейните служители да получат дипломатически статут.

На 15 ноември 2017 г. командирът на американските армейски части в Европа ген. Бен Ходжис също коментира ситуацията със СРХЦ: „Не вярвам, че това е хуманитарен център. Това е фасадата, но не това е неговото предназначение. Трябва да има малко повече прозрачност и бих се радвал на покана да отида там и да го посетя.“

РСХЦ се намира в непосредствена близост до летището в Ниш. Резонно възниква и въпросът за руско-сръбските учения, които може да преминават до центъра и през военното летище Батайница край Белград.

Фактически "хуманитарният център" може да държи под контрол половин България.  Открит е през април през 2012 г., по времето, когато министър на извънредните ситуации в Русия е Сергей Шойгу - създал и управлявал това военизирано министерство в продължение на повече от двадесет години, преди да стане министър на отбраната на Руската федерация.

На срещата си през май 2021 г. със сръбския министър на вътрешните работи Александър Вулин, бившият заместник-директор на Федералната служба за сигурност на Русия Евгений Зиничев заяви, че СРХЦ е единственият и най-голям център по рода си на Балканите, а посланикът на РФ в Сърбия Александър Боцан-Харченко го нарича "един от най-важните проекти между двете братски страни".

Разположен е на второто по големина сръбско международното летище "Константин Велики" и в случай на необходимост, може да се превърне в база, откъдето да се контролира територия в радиус от поне 300 км, в която освен Сърбия, влизат Косово, Черна гора, Република Северна Македония и части от Босна и Херцеговина, Румъния и почти половин България. Кремъл многократно е настоявал Сърбия да предостави специален статут, условия на живот и привилегии на руския персонал, работещ в центъра СРХЦ, чрез споразумение за дипломатически имунитет, което да го приравни с дипломатическа мисия.

Достъпът до СРХЦ на дипломатически представители, акредитирани в Сърбия, остава силно ограничен, което допълнително нагнетява напрежението около случващото се в него. За десетте години съществуване, центърът участва в гасене на горски пожари в източна и южна Сърбия и Република Северна Македония, но българското правителство отказа през 2019 г. предложението на СРХЦ да гаси пожари на територията на България. По време на наводненията в Сърбия, чрез РСХЦ беше доставена руска техника за изпомпване, а в началото на пандемията през 2020 г. също през РСХЦ премина противохимична част на Въоръжените сили на РФ, която извърши "дезинфекция" в определени райони на територията на Сърбия. С тези действия и няколко хуманитарни акции беше оправдана необходимостта от съществуването на подобен руски център на Балканите.

Досега не са публикувани сведения от СРХЦ да се извършва въздушно наблюдение и разузнаване над Косово, където се намира най-голямата логистична база на САЩ на Балканите "Бондстил" или съседните страни. А и едва ли е необходимо, тъй като Сърбия и Русия разменят конфиденциални данни като партньорски и съюзнически държави. Освен това, вероятната цел на съществуването на РСХЦ в руските планове е преди всичко привлекателната идея да бъде разгърната военна база в тила на НАТО в случай на необходимост.

След руската агресия срещу Украйна, Сърбия е единствената държава в Европа, която отказа да подкрепи санкциите срещу Русия,и да осъди инвазията. Тя дори увеличи въздушните полети между Белград и Москва. /БГНЕС