Сръбската православна църква е изненадана от решението на БПЦ да представлява Македонската православна църква пред останалите църкви за утвърждаване на каноническия й статут, което "възбуди" църковните кръгове в Белград, пише днес сръбският вестник "Политика", цитиран от БТА. Като информира подробно за последователността на събитията в отношенията между МПЦ и БПЦ и за решението на Синода на БПЦ, вестникът, позовавайки се на източници от "върха" на СПЦ, пише, че Светият архиерейски синод на СПЦ вчера е имал редовно заседание, в рамките на което били обсъдени и събитията в България.

Във "върха" на Сръбската православна църква неофициално казали, че са "изненадани от решението на Българската патриаршия и се надяват, че Синодът в София ще остане на линията на каноничния ред на църквата с оглед на това, че Охридската архиепископия начело с архиепископ Йован Вранишковски, след неотдавнашна присъда на Европейския съд за човешките права в Страсбург, е законната каноническа църква в този район".

Като се позовава на неназовани събеседници, "Политика" напомня, че "СПЦ е издала потвърждение за автономия на Охридската архиепископия чрез акт, подписан от покойния патриарх Павле и целия събор на СПЦ, което е потвърдено и от Вселенската патриаршия в Цариград".

Въз основа на Нишкия договор от 2002 г. между СПЦ и "канонично непризнатата МПЦ" македонските епископи са приели да се върнат в каноническо единство със СПЦ, но след връщането си в Македония оттеглили подписите си".

Историкът Александър Ракович от Института по най-нова история на Сърбия заяви за "Политика", че "с формирането на управлението на Зоран Заев в Скопие се стигна до събуждане на българофилските течения във всички структури на обществото, включително и в МПЦ".

Описвайки хронологията на събитията в Македония и изявленията в македонските медии, Ранкович оценява за "Политика", че "ходът на МПЦ противоречи на канона, незрял е и не помага за решаването на проблема".

Според него и решението на БПЦ "противоречи на канона, тъй като БПЦ като автокефална църква няма никакво каноническо право да представлява МПЦ, която е в разкол със СПЦ, с което решението на БПЦ представлява намеса във вътрешните отношения на Патриаршията в Белград".

Според "Политика" в хода на МПЦ трябва да се търсят и политически мотиви, тъй като от 1 януари 2018 г. България поема председателството на ЕС, а Скопие се надява,че тогава най-сетне ще започне преговори за членство в ЕС.