Сръбският Синод е изненадан от решението на Българската патриаршия, пише сръбското издание
Сръбската православна църква е изненадана от решението на БПЦ да представлява Македонската православна църква пред останалите църкви за утвърждаване на каноническия й статут, което "възбуди" църковните кръгове в Белград, пише днес сръбският вестник "Политика", цитиран от БТА. Като информира подробно за последователността на събитията в отношенията между МПЦ и БПЦ и за решението на Синода на БПЦ, вестникът, позовавайки се на източници от "върха" на СПЦ, пише, че Светият архиерейски синод на СПЦ вчера е имал редовно заседание, в рамките на което били обсъдени и събитията в България.
Във "върха" на Сръбската православна църква неофициално казали, че са "изненадани от решението на Българската патриаршия и се надяват, че Синодът в София ще остане на линията на каноничния ред на църквата с оглед на това, че Охридската архиепископия начело с архиепископ Йован Вранишковски, след неотдавнашна присъда на Европейския съд за човешките права в Страсбург, е законната каноническа църква в този район".
Като се позовава на неназовани събеседници, "Политика" напомня, че "СПЦ е издала потвърждение за автономия на Охридската архиепископия чрез акт, подписан от покойния патриарх Павле и целия събор на СПЦ, което е потвърдено и от Вселенската патриаршия в Цариград".
Въз основа на Нишкия договор от 2002 г. между СПЦ и "канонично непризнатата МПЦ" македонските епископи са приели да се върнат в каноническо единство със СПЦ, но след връщането си в Македония оттеглили подписите си".
Историкът Александър Ракович от Института по най-нова история на Сърбия заяви за "Политика", че "с формирането на управлението на Зоран Заев в Скопие се стигна до събуждане на българофилските течения във всички структури на обществото, включително и в МПЦ".
Описвайки хронологията на събитията в Македония и изявленията в македонските медии, Ранкович оценява за "Политика", че "ходът на МПЦ противоречи на канона, незрял е и не помага за решаването на проблема".
Според него и решението на БПЦ "противоречи на канона, тъй като БПЦ като автокефална църква няма никакво каноническо право да представлява МПЦ, която е в разкол със СПЦ, с което решението на БПЦ представлява намеса във вътрешните отношения на Патриаршията в Белград".
Според "Политика" в хода на МПЦ трябва да се търсят и политически мотиви, тъй като от 1 януари 2018 г. България поема председателството на ЕС, а Скопие се надява,че тогава най-сетне ще започне преговори за членство в ЕС.
Фактор
Във "върха" на Сръбската православна църква неофициално казали, че са "изненадани от решението на Българската патриаршия и се надяват, че Синодът в София ще остане на линията на каноничния ред на църквата с оглед на това, че Охридската архиепископия начело с архиепископ Йован Вранишковски, след неотдавнашна присъда на Европейския съд за човешките права в Страсбург, е законната каноническа църква в този район".
Като се позовава на неназовани събеседници, "Политика" напомня, че "СПЦ е издала потвърждение за автономия на Охридската архиепископия чрез акт, подписан от покойния патриарх Павле и целия събор на СПЦ, което е потвърдено и от Вселенската патриаршия в Цариград".
Въз основа на Нишкия договор от 2002 г. между СПЦ и "канонично непризнатата МПЦ" македонските епископи са приели да се върнат в каноническо единство със СПЦ, но след връщането си в Македония оттеглили подписите си".
Историкът Александър Ракович от Института по най-нова история на Сърбия заяви за "Политика", че "с формирането на управлението на Зоран Заев в Скопие се стигна до събуждане на българофилските течения във всички структури на обществото, включително и в МПЦ".
Описвайки хронологията на събитията в Македония и изявленията в македонските медии, Ранкович оценява за "Политика", че "ходът на МПЦ противоречи на канона, незрял е и не помага за решаването на проблема".
Според него и решението на БПЦ "противоречи на канона, тъй като БПЦ като автокефална църква няма никакво каноническо право да представлява МПЦ, която е в разкол със СПЦ, с което решението на БПЦ представлява намеса във вътрешните отношения на Патриаршията в Белград".
Според "Политика" в хода на МПЦ трябва да се търсят и политически мотиви, тъй като от 1 януари 2018 г. България поема председателството на ЕС, а Скопие се надява,че тогава най-сетне ще започне преговори за членство в ЕС.
Още от Свят
Горяща писта и мощна експлозия: ВСУ удариха два стратегически обекта в Русия
Украинските военни са ударили летище, използвано от руснаците за базиране на изтребители Су-34 и атакува с дронове
Сибига: Путин мечтае за Ялта от 1945 година, но има един проблем...
Първият дипломат на Украйна подчерта, че Европа не се нуждае от нов ред за сигурност, тъй като вече има такъв, но Русия постоянно го нарушава
Макрон: Орязване на помощта за Украйна поставя Европа в "трайна уязвимост"
По думите му това е рецепта за нова война и Франция не може да застане зад подобна позиция