Проф. Татяна Дронзина

През последните години отношенията между САЩ и Китай се характеризираха като стратегическа конфронтация. След срещата в Пусан може да говорим за преминаване към модел на “managed rivalry” – управлявано съперничество. И двете страни осъзнават, че пълна конфронтация е икономически и политически разрушителна. Срещата показа, че Тръмп и Си търсят прагматичен баланс: да запазят националните си интереси, но без да прекъсват диалога. Това е възстановяване на „червените линии“ – всяка страна очертава до къде може да стигне другата без риск от открит сблъсък.

Онова, на което станахме свидетели, е икономически реализъм, а не идеологическо сближение. Намаляването на тарифите и временното споразумение за редките земни елементи не означават „помирение“. То е тактически компромис – и двете икономики страдат от продължителната търговска война: Китай – от намаления износ и капиталов отлив. САЩ – от инфлационен натиск и недостиг на индустриални суровини.

Следователно виждаме временен търговски мир, мотивиран повече от икономически интерес, отколкото от политическо доверие.

Технологичният сблъсък обаче остава

Тръмп потвърди, че достъпът на Китай до високотехнологични американски чипове (като NVIDIA Blackwell) не е бил предмет на разговор. Това е важен знак: САЩ ще продължат технологичното сдържане на Китай, защото именно то е инструмент за ограничаване на китайската глобална експанзия в изкуствения интелект и отбранителните системи.

Това иде да ни покаже, че става дума за символичен, но крехък мир. Срещата е сигнал за „размразяване“ на личното общуване на високо равнище. Но липсата на съвместно комюнике и ясно определени механизми за изпълнение показва, че това е по-скоро политически жест, отколкото дългосрочен договор.

Дори един инцидент около Тайван, Южнокитайско море или киберпространството може отново да върне напрежението. Да не говорим за променливата позиция и кратката памет на американския президент, която не веднъж обърква врели и кипели международни наблюдатели.

Геополитически последици, разбира се, ще има

Даже ориентираната към ценностите Европа разбра, че геополитиката се завръща. САЩ целят да задържат Китай в рамките на предсказуемо поведение, особено в Азия и по отношение на Русия и Северна Корея. Китай, от своя страна, използва срещата, за да покаже, че не е изолиран и че вече има глобална тежест. Това може да създаде нова динамика в Азия – някои страни (Япония, Южна Корея, Индия) ще засилят сътрудничеството си със САЩ, докато други (Пакистан, Камбоджа, Лаос) ще продължат да се ориентират към Пекин.

Какво означава това за Европа

Най-вероятно, ЕС ще бъде поставен в още по-сложна позиция между двата гиганта: От една страна – натиск от САЩ да ограничи технологичните връзки с Китай. От друга – икономическа зависимост от китайския пазар и материали. Възможен е сценарий, в който Европа да се опита да се позиционира като медиатор между Вашингтон и Пекин – но това ще изисква силно вътрешно единство, което в момента липсва.

Смятам, че срещата между Тръмп и Си означава временно стабилизиране на отношенията, но не и промяна в техния стратегически характер. Предвиждам повече дипломатически контакти, но съперничеството ще запази структурния си характер, особено в технологиите, отбраната и влиянието в Азия.

Общата равносметка може да се обобщи в едно изречение:

„Диалог – да. Доверие – не още.“

Отново, без да се обвързвам с едно или друго бъдещо развитие, бих предложила няколко възможни сценария:

1. Оптимистичен: “Ново равновесие на взаимна зависимост”. Той ще се характеризира с прагматично сближаване и нова рамка за сътрудничество в ключови области. Този процес ще бъде ознаменуван с постепенно премахване на търговски бариери; възобновяване на стратегическия диалог по климатични промени, здраве и изкуствен интелект, както и включване на Китай в нови международни формати (например G20+, нови климатични инициативи).

2. Реалистичен: “Управлявано съперничество” Продължаващо стратегическо съперничество, но с канали за диалог и ограничен контрол над кризите. Очакваме частични търговски компромиси (като този от Пусан); временни споразумения по енергетика, селско стопанство и редки метали; периодични напрежения около Тайван и Южнокитайско море, но без военен сблъсък; умерен растеж и диверсификация на веригите за доставки; Балансирано възстановяване на индустриите в САЩ и Азия; нов “студен мир”: съперничество без прекъсване на контактите. Намаляване на напрежението в Азия. Отдалечаване на Китай от Русия. Както може да се очаква, ЕС остава на топа в устата между двата лагера, а Азия се превръща в модел да подражание за други страни и в арена за упражняване на мека сила.

3. Песимистичен: “Глобална технологична и военна конфронтация” Рязко изостряне на отношенията, водещо до нова „студена война“. Той се характеризира с пълен разрив в технологичния обмен (чипове, 5G, ИИ); търговски бойкоти и взаимни санкции; военна криза около Тайван или Южнокитайско море; засилване на китайско-руския блок срещу САЩ и НАТО; световна рецесия и срив на глобалните пазари; поляризация на международната система.