Преговорите за следващия дългосрочен бюджет на ЕС навлизат в заключителната си фаза. Този път залогът е още по-голям – освен финансирането на всички политики на ЕС за следващите седем години, от бюджета зависи и договореният от европейските лидери спасителен фонд в размер на 750 млрд. евро. Европа не може да си позволи цената на евентуален провал в преговорите. Експертите предвиждат свиване на европейската икономика с 7% през 2020 г. и 5% през 2021 г. вследствие на пандемията. Зад тази статистика стоят хиляди бизнеси, които изнемогват, както и милиони европейци, борещи се да запазят работните си места. Времето за тупане на топката и вътрешни боричкания между държавите-членки изтече. Средствата трябва да стигнат до засегнатите хора и фирми в най-кратки срокове, за да избегнем нова вълна на безработица и фалити.“

Това заяви президентът на ПЕС и български евродепутат Сергей Станишев на видеоконферентна среща с 22-ма лидери на леви парламентарни групи в националните парламенти, ръководителите на националните делегации от Групата на социалистите в ЕП, както и еврокомисарят за икономика Паоло Джентилони. В дискусията беше обсъдена многогодишната финансова рамка на ЕС, Планът за възстановяване на Европа и необходимостта от бърза ратификация в националните парламенти на решения за разширяването на собствените ресурси на ЕС.

„За да се превърне бюджетът в реалност, националните парламенти трябва да приемат всички елементи от Плана за възстановяване, които са необходими за разширяването на собствените ресурси на ЕС. Те са единственият начин да избегнем допълнително натоварване на националните бюджети след Брекзит, като в същото време финансираме всички ключови политики за възстановяване на икономиката, предложени от социалистите и приети от ЕК – Подкрепа за намаляване на риска от безработица (SURE), Фонд за справедлив преход, Механизъм за минимална работна заплата, както и много други. ПЕС вече направи свои предложения за възможните нови източници на приходи в ЕС. Сред тях са данъчно облагане на технологичните гиганти и данък върху финансовите транзакции – все идеи, които срещат съпротива от страна на десницата, която за пореден път доказва, че брани интересите най-вече на големите корпорации.“

„Водени от принципите си за национален егоизъм, десните правителства в Полша и Унгария отново извиват ръцете на европейските граждани. Те отказват да ратифицират възстановителния план и поставят ултиматум за премахване на обвързаността с върховенството на закона. Подобен компромис с основни принципи и ценности представлява изнудване на едни държави-членки от други, от което потърпевши в крайна сметка ще бъдат всички европейски данъкоплатци. Принципите на правовата държава не подлежат на преговори и обвързването на средствата по европейския възстановителен план с тях е необходимата гаранция, че парите и политиките ще бъдат разходвани ефективно за подпомагане на хората и фирмите. ПЕС ще продължи да настоява за по-силен и обективен общоевропейски механизъм за спазване на върховенството на правото и няма да позволи неотложната помощ за хора и бизнеси да стане жертва на авторитарните амбиции на някои правителства.“, категоричен беше Станишев.

„Дебатът за следващия бюджет на ЕС тече усилено в редица страни, а някои вече са представили пред Европейската комисия свои планове за възстановяване. В България обаче, усилията на управляващите са концентрирани върху запазване на властта. Затова все по-голяма е опасността българският план да се изработи в нечий кабинет, вместо след широк обществен дебат. Чиновническият подход по никакъв начин няма да допринесе за реалното възстановяване и развитие на икономиката ни. Бездействието отново превръща България в безгласна буква по ключови процеси за бъдещето на ЕС, тъй като страната ни отсъства от дискусиите за това кои политики трябва да залегнат в следващия бюджет. Работа на правителство е да отстоява важните за България приоритети“, заключи президентът на ПЕС.