Всичко в което вярва и казва българинът е, фактологически невярно - въобразил си е, че другарят Румен Радев е, Антоан дьо Сент Екзюпери
Ние сме унил, недружелюбен народ, който халюцинира примитивни сюжети, с привкус на отминалост
Стигнахме дотам, че в България може да се разчита само на тези, които все още, се колебаят, дали да я напуснат
Христо Слави Рачев
Колко прави се оказаха тези, които отказаха да клекнат, да стоят приведени – рипнаха, качиха се на влака и напуснаха. В тунела останаха всички, които имат страх от плашещата светлина. Ние, обзетите от старчески маразъм, можем само да назовем българския провал. В българските корени са снесени
ларви на най-опасния паразит – русофилус булгарикус
Напомня на Черната Златка. Веднъж навлязла в България предстои да унищожи овощните и всякакви култури. Съхнем мъчително, губим разсъдъка си, отвън изглеждаме недоспали, занемарени. Тези бръмбари се настаниха в кабинетите на държавната власт и загризаха сухожилията на икономиката, преди това изпиха мозъка на почти два милиона от българското население.
Медицинският смисъл на думата маразъм, е недохранване, деца, които приличат на старци, поради липса на калорична храна. Унил, недружелюбен народ, който халюцинира примитивни сюжети, с привкус на отминалост. Цъфти, но не връзва плод, гледа, говори, ръкомаха, вдига вежди, люлее тумбак и не разбира, че не разбира.
Масова апнея
Всичко в което вярва и казва е, фактологически невярно. Въобразил си е, че другаря Румен Радев е, Антоан дьо Сент Екзюпери. Привидната му скрупольозност и казармена лаконичност всъщност крият и изопачават действителността. Фантазмите на милите ми сънародници за силен управленец са:
да откачи от стената бойлера с голи ръце и ни изгледа с див поглед. Обзел ни е примитивен политически мачизъм.
Бойко беше такъв херой. Невежеството е гърмяща смес. Има предел на насищане, достигне ли горна точка на компресия, следва разрушителна експлозия. Вече разполагаме и с една странна прослойка – образовани глупци. Самодоволни и приказливи. Екранно възбудени, бързореки, почти винаги с дефект на говора. Сега е тяхното време.
Стигнахме дотам, че в България може да се разчита само на тези, които все още, се колебаят, дали да я напуснат. От изток не спряха да ни бият кални фалцирани корнери.
Ние рядко фаулираме чужди играчи на наш терен, ние фаулираме себе си на свои и международен терен. Самоконтузил се. Самокатастрофирал. Самозадоволил се. Какво може да ни спаси ли?
Неистово се нуждаем от нов главен герой, който да се изправи срещу остарелия казармен монумент Румен Радев и русофилните плаки и налепи около него. Голяма беда е, че провинцията в душевността на българския човек не харесва интелектуалеца. Образованият градски човек го бият или обират на село. Изчезнало е уважението към по-умния, по-можещия. Носи се
дъх на плодова ракия
Лишените от разум избират, те решават, те се оплакват от съдбата си. Обществена шльокавица е това.
П.П. Когато илюзионистът Копейкин критикува прогресивний Радев, за секунда придобива човешки образ. После изчезва, защото се сещаме, че страда за отнетия му електорат.
Още от Лачени цървули
Не сочете с пръст горилата, вижте голямата картина - алчността за власт
ИЙ, РР - те са от същото тесто замесени. Маските им паднаха, злобата им е по лицата и генерира омрази, генерира заплахи, генерира недемократични първични инстинкти
Йотова, Радев, Ескобар: Думата на годината е „наглост“
В случая всъщност е по-уместно да говорим не за чадър, а за „криша“ (от руски: крыша – покрив)
Колкото повече Радев се опитва да сплашва, толкова по-ясно показва, че не умее да убеждава
Протестът срещу външнополитическия курс на ПБ снощи предизвика смехотворна демонстрация на институционална тежест, масирано полицейско присъствие и политически език, който свежда несъгласните до „войнолюбци“ или съучастници в завръщането на Борисов и Пеевски