Методи Андреев

Последното интервю на кандидата за кмет на София Васил Терзиев по bТВ е доказателство на старата поговорка, че човек каквото сам си направи, друг не може да му го стори. Вместо да говори за визията на София, цялата  предизборна кампания на Терзиев  ще мине през темата за Държавна сигурност и роднинските му обвързаности. И това е нормално защото в България тази рана не е затворена, поради липсата на политическа воля основно от лидерите на демократичните партии през годините.

Ние много обичаме да се сравняваме с държави като Германия, само че там е имало не само осъзнаване, но и реални действия от страна на политическата класа за денацификация в Западна Германия и декомунизация в Източна Германия. И двете половини на сегашната федерална република са направили исторически невъзможно с тези си действия връщането на нацизма и комунизма под каквато и да било форма. Там обществото е изградило нетърпимост, превърнала се в база на техния просперитет и ценностна система на държавата към престъпленията на комунизма и нацизма. При нас, за съжаление, поради липса на политическа воля - подчертавам на лидери на партиите от демократичната общност - не само че не беше извършена лустрация, ами комунизмът се превърна в неосъдена база на съвременната  чалга култура. Но неосъденият и нелустриран комунизъм се превърна в

основа на посткомунистическата чалга култура,

а повсеместната корупция придоби форма на пандемия. Поради тази причина колчем се появи лице като кандидата на ПП-ДБ за кмет на София или за друга политическа длъжност, реакцията на хората, пострадали от комунистическия режим и не получили справедливост през годините на прехода, е реална и предвидима. Още повече че персонажи като Васил Терзиев по един или друг начин доминират в икономиката, политиката, правосъдната система и във  всички сфери на политическия живот. Липсата на лустрация кара хората да смятат, че успеха на такива личности е предопределен и свързан с техните семейства и произход. Дали това е вярно или не - в конкретния случай тепърва ще се установява.

Няма да е учудващо за много хора ако се окаже, че успехът на бизнесмена Васил Терзиев също се дължи на десарския бекграунд на фамилията му. Не изключвам като демократ и изключения в това правило, но те са толкова малко, че просто доказват самото правило. За съжаление тази кандидатура, не в неин личностен план, а като генеалогия бе предложена в един изключително критичен за българската политика момент. Подкрепяните до скоро от хора като мен партии като ПП и ДБ трябваше да акцентират политиките си и своите бъдещи действия основно във посока на разкриване на корупционните схеми на ГЕРБ, ДПС, БСП и задкулисието, и противодействие на разврата в съдебната система със съответните ефективни законови промени. За съжаление тази ярка кампания, която очаквахме, битка за кметското място в София измести акцента на политиката на ПП и ДБ към един отдавнашен и нерешен проблем на българския преход. Казвам за съжаление, защото действията им издават дълбоко непознаване на темата за лустрацията, която днес се афишира за чисто популистка цел. За да извършиш лустрация, която обещава сега Васил Терзиев, се изисква много политическа смелост и присъствие. Няма как тя да бъде извършена от розовите демократи, които са днес начело на реформаторските партии. Не че хората, очакващи от тях промяна в политиката, не искат точно това. А защото самите розови лидери на реформаторските партии имат произход, сходен с този на Васил Терзиев. Но за да се извърши истинска лустрация не е важен само произходът – както твърдя,  нужна е и сериозна промяна в Конституцията, която не се случи заради липсата на воля от страна на старите лидери на СДС и съответните текстове в Конституцията, забраняващи такава лустрация.

Провеждане на лустрация 34 години след падането на комунизма е 

биологически безсмислено, 

тъй като голяма част от тези, които трябваше да бъдат листрирани са починали, пенсионери и не заемат важни политически позиции. По важното е, ако сега въобще се говори за този процес, да се извърши лустрация против корупцията. Това е идея, която лансирам от 2012 година. Само така ще се види  от къде бяха първите милиони на много от наследниците от комунистическите и десарските фамилии. Смея да твърдя, че там са източниците на повсеместната държавна корупция, прането на изнесените по незаконен начин пари от Българи, свързани с висшата стопанска и десарска номенклатура на БКП. Това е единият стълб на гранд корупцията. А другият – зловещото влияние на Русия у нас. При лустрация на корупцията ще попаднат фирми, физически лица, свързани с превръщането на бившите комунисти и десари в успешни предприемачи и капиталисти. Ако ще прави лустрация Васил Терзиев, то има нужда само от такава. Ако политиците, които са зад Терзиев, имат смелост да направят тази стъпка, ще има полза за всички българи, но се съмнявам, че розовите лидери имат тази смелост и гражданска доблест.

Що се отнася до делитанските твъвдения и идеи на Теирзиев за разпространението на досиета и секретни материали му казвам - и сега в момента Законът за досиетата има текстове, които забраняват оповестяването на документи от групи и лица извън упълномощената по закон Комисия. Само тя може да обявява документи и лица свързани с тоталитарни репресивни служби. Неотменимо право на хората и на журналистите е да се търсят източници, да се правят разследвания за лица и процеси, свързани с историята на комунистическия режим. Трябва да е ясно, че много от ценните документи се водят унищожени, но всъщност бяха укрити от бивши офицери, които разполагаха с тях. Това бяха личните дела на агенти, които към момента на смяната на системата са били действащи и са се намирали в касите на техните оперативни работници. Много от тези документи не бяха върнати в архив и не се притежават от Комисията, за съжаление, но те съществуват и бяха в основата на просперитета на много от тези оперативни работници, които днес са успешни бизнесмени. Откраднатите папки с досиета бяха началният капитал на техният икономически и финансов просперитет. Точно този таен процес може да бъде обект на

бъдещ закон за корупцията

Тези изчезнали документи и сега могат да бъдат легализирани, само ако се представят в Комисията и тя ги оповести. Иначе друг няма право да ги разгласява и това действие е инкриминирано. 

Васил Терзиев твърди, че не се познава толкова много с дядовците си. Нормално е да не се отрича от родителите си и аз не го искам, не е редно да го прави заради това, че случайно е станал лидер на една кампания. 

Добре е, че Терзиев  твърди, че няма от какво да се срамува, но ние като избиратели искаме да знаем повече дори и от това, което той знае за своето семейство. А това се съдържа в кадровите досиета на неговия дядо Васил, другия му дядо Тодор, баща му  Александър и чичо му Палев. Искаме да знаем какво пише в кадровите им дела. Там са описани техните деятелности и задачи, които са изпълнявали като висши офицери от ДС. За да вярваме на думите на кандидата за кмет на София е необходима обективна и безпристрастна проверка от изследователи за неговите близки  - какво са вършили в съответните служби, каква ангажираност са имали. Ако дадете разрешение да се четат кадровите им дела, това ще е знак, че Васил Терзиев действително говори истината и е  готов истината да се разкрие. 

Убедете баща си и чичо си 

да дадат право на изследователи да видят техните кадрови дела и на бащите им, за да може обществото да види осветен този проблем. Всичко друго е само безпочвени декларации – предлагаш нещо тъй като знаеш, че няма да стане и истината няма да излезе. 

За пояснение - Законът за досиетата е така записан, че документите могат да бъдат обявяване в два случая – когато проверяваното лице е част от списъка на попадащите под закона лица. Или както е с родните  на Васил -  могат да бъдат оповестени кадровите дела само със съгласието на техните наследници, но самите документи не са класифицирани. Това е същинската ситуация и аз смятам, че топката е в полето на ПП-ДБ като хора, които за съжаление по един непохватен начин нагазиха в тази тема – да убедят кандидата си да освети миналото на роднините си.

Независимо как ще постъпи Терзиев, трябва да е ясно, че много изследователи изкушени от тази тема ще правят разследвания в тази посока, но ще търсят истината и за бизнеса на Терзиев. Ако има нещо, за което той се притеснява да говори, в ерата на информацията то едва ли ще остане скрито.