В началото трябва да призная, че съм британец. И то от онези британци в Германия, които се стараят да се възползват от най-доброто в стила на живот и на двете нации. Понякога дори съм си фантазирал как ще прекарам старините си в някое живописно и полузаспало английско селце, където вечерно време ще присядам с местните хора в традиционния пъб.

После обаче дойде болезненото пробуждане: сутринта на 24 юни 2016. Дотогава вярвах, че хазартните действия на „отчаяния Дейв" (тогавашният премиер Дейвид Камерън) в крайна сметка все пак няма да доведат до катастрофа и че британците ще гласуват за оставане в ЕС. Ала нещата се развиха другояче. И оттогава насам аз съм като парализиран от шока. Дори косата ми буквално побеля. А обърканите, смехотворни и арогантни изявления на видните привърженици на Брекзита във Великобритания направо спират дъха и ме лишават от дар слово.

Не Ви се вярва ли? Ето доказателства:

Сред злосторниците на видно място е премиерката Тереза Мей. Месец преди референдума тогавашната вътрешна министър Тереза Мей каза: „Смятам, че икономическите аргументи са ясни. Според мен за нас е важно да принадлежим към една 500-милионна търговска зона. Смятам, че много инвеститори идват тук главно защото Обединеното кралство членува в ЕС. Ако не бяхме в Европа, редица фирми и предприемачи сигурно биха предпочели да отидат в континентална Европа, а не във Великобритания. Смятам, че това без съмнение е икономически  полезно."

Каква прозорливост само! Всъщност, числата говорят много ясно. ЕС е най-големият търговски партньор на Великобритания. През 2017 година британският износ за ЕС възлизаше на 308 милиарда евро – а това са 44% от британския износ. Страната внесе от ЕС стоки за цели 382 милиарда паунда – 53 на сто от целия британски внос.

Как да си съсипем родната икономика

Така. А сега да превъртим на бързи обороти лентата напред и да чуем какво казва Тереза Мей през 2018 година: „Ако излезем от общия вътрешен пазар, тогава ние ще имаме възможността из основи да променим икономическия си модел." Моля? Да променим из основи – но как? Като унищожим работни места и съсипем търговията и икономическия ръст?

Ако следите дискусията около Брекзита, навярно вече сте чували името Джейкъб Рийс-Мог. Той е не само консервативен депутат, но и партньор в инвестиционната фирма „Съмърсет Капитъл". Тя току-що откри нов филиал в Дъблин, за да може да обслужва клиенти от ЕС и след излизането на Обединеното кралство. И по този начин да пълни джобовете на Рийс-Мог. Какъв Ви е проблемът? Та нали същият този Рийс-Мог наскоро изчисли, че през следващите 15 години Брекзитът щял да напомпа в британската икономика цели 1,1 трилиона паунда! Как ще стане тази работа, за мен е същинска загадка. Та нали повечето икономисти казват точно обратното и предричат за същия период спадане на британския БВП с цели 7 процента! Но аз ще Ви държа в течение, ако се случи нещо извънредно.

Ненадминато обаче е едно друго изказване. Крилатото изречение на Борис Джонсън: „Аз знам добре как стават разводите". Бившият външен министър разработи една чисто нова икономическа стратегия. Когато го попитаха дали изтеглянето на такива производители като Еърбъс и БМВ няма да бъде заплаха за работните места и инвестициите, Джонсън сподели своя колкото хитър, толкова и кратък план: „F**k Business" (което в свободен превод на български би звучало като „Бизнесът да го…") Неговият наследник Джереми Хънт, който навремето беше против Брекзита, очевидно е горещ привърженик на същия този план. Днес той се сърди, че „заплахите", които отправял бизнесът, били „съвършено неуместни". И си е прав човекът! За какво се мисли този бизнес? Разпространява само „измислици" и „плаши хората".

Икономическите босове са лъжци и паникьори

А това пък ме подсеща за едного на име Бърнард Дженкин, поклонник на Брекзита и убеден консерватор. Преди няколко дни шефът на концерна Ягуар-Ленд-Ровър Ралф Шпет предупреди, че Брекзитът ще доведе до масово закриване на работни места в британската автомобилна индустрия. В отговор на това Дженкин го обвини, че лъже и само „паникьосва" хората. Часове по-късно концернът оповести, че съкращава производството и че до Коледа работниците преминават на тридневна работна седмица. Сюжетът обаче се развива още по-красиво. „Всъщност аз изобщо не исках да излизам от ЕС". Това го каза същият този Дженкин, поклонникът на Брекзита. Каза го не къде да е, а по БиБиСи – само два дни лед описаните събития.

В Лондон преди две години беше създадено специално министерство, което да подготви гладкото излизане от ЕС. Името му не случайно е двусмислено: може да се разбира както „излизане", така и „екзекуция". И там всичко върве наистина гладко: вече се смениха двама министри. Първия от тях, Дейвид Дейвис, ще запомня за цял живот с една неотразима сценка от срещата му с неговия колега от ЕС Мишел Барние. Представителят на ЕС изглежда добре подготвен, запасил се е с дебела купчина документи, докато Дейвис е пристигнал без нито лист хартия, сякаш иска да каже: „Ще се справим като на игра!" Всъщност, той точно това и каза през октомври 2016 година: „Няма да има никакви недостатъци, ще има само предимства." Година по-късно думите му вече звучаха другояче: „Никой не е казал, че ще бъде лесно." Така ли, г-н министър? Вие май точно това казахте.

Окей, редно е да отворя дума и за предимствата на Брекзита. Ще го сторя на базата на един поверителен полицейски документ, който стана публично достояние. Ако Великобритания излезе от ЕС без подписан договор, може да се наложи полицията да поиска помощ от армията за потушаването на безредици, пише в документа. И още: Трябва да се разработят кризисни планове за евентуалното настъпване на уличен хаос, ако се появи дефицит на стоки, храни и медикаменти. Документът, подготвен от ръководството на полицията, предупреждава още, че по пристанищата ще се образуват опашки от чакащи кораби, а в движението по пътищата ще възникнат „безпрецедентно тежки" нарушеня.

Звучи малко като страна от Третия свят…

Точно тук се сещам да попитам: А къде всъщност изчезна Найджъл Фарадж, лидерът на Британската партия на независимостта UKIP? Доколкото си спомням, през юни 2016 година той каза, че в сравнение със сегашното си положение на страна-членка, за Великобритания ще е по-добре да излезе от ЕС без договор. А днес, две години по-късно? „Брекзитът не е панацея", казва Фарадж и предупреждава, че положението в страната може да се влоши след излизането от ЕС.

Този списък с абсурдни изказвания може да продължи още дълго, но аз вече се чувствам ужасно изтощен. Повръща ми се. Иде ми да скоча от прозореца. Така че засега Ви казвам довиждане с два цитата от министъра на търговията Лайъм Фокс. През юли 2017 той заяви: „Споразумението за свободна търговия, което ще сключим с ЕС, ще бъде един от най-простите договори в световната история." Година по-късно същият Лайъм Фокс казва: „Съществува между 40 и 60-процентна вероятност да излезем от ЕС без подписан договор и аз не мога да Ви обещая, че след Брекзита животът ще бъде розов."

(Дойче веле)