Христо Стоичков ще бъде пуснат с парашут на стадион "Васил Левски" за празника на ЦСКА днес.

Камата ще даде и началния удар на мача между червените и шампиона Лудогорец. Цял ден на "Българска армия" спортните клубове и феновете празнуват 70-годишния юбилей на ЦСКА.

Пред Нова тв Стоичков сподели: "Винаги е имало ЦСКА и винаги ще има. Как започнах в ЦСКА? Докараха ме до съблекалнята, 5 януари, 9 часа, сняг, студ. Когато влязох вътре и погледнах всички, естествено, че имаше някакъв страх в мен. Бях неспокоен. Представиха ме. И в един момент Стойчо Младенов ме попита какво търся там, а аз му отвърнах, че съм дошъл да играя футбол. Отидох и седнах в съблекалнята и като погледнах. Георги Димитров в един момент влиза в съблекалнята и ми вика: „Това е моето място!”, и аз се дръпнах. Георги Димитров тук, Георги Велинов там и аз в средата. Това беше началото. Както винаги новобранецът, нямах халат. Гледам на бат Джеки халатът свободен, той вика: „Това е моят”, обърнах го на обратно и викам – „Ето!”

„Един мой ден сега няма да стигне за един мач подготовка като журналист. Трябва да си направиш анализ. Да видиш какво са правили в последните два-три мача отборите. Анализът започва с 20-30 страници преди мача. Интересувам се отборът как играе, имат ли контузени. Не да седна с един микрофон и да гледам на стадиона. Това е работата ми като журналист. 100 милиона ни гледат, на Световното ни гледаха над 120 милиона”.

„Цялата информация я имат децата от моята школа в Етрополе. Аз ги наблюдавам от Америка тук в клуба. Аз съм си дал името и трябва да има ред. Излязоха оттук някои наши момчета и отидоха в големи отбори. В Англия имаме момчета, аз съм щастлив”.

„Като стана, към 10 ч., съм на голф игрището. Сега някои неща ги оставям на заден план, защото внучката ми е на първо място. Винаги съм бил улегнал. Прям човек съм. С приятелите съм приятел. Като видиш папарашки работи обаче, няма шанс...”

„Как толкова много години в Испания, Америка и Япония никога съм нямал проблеми. И само тук стават проблеми. Те са си заслужили моето отношение, когато съм по-агресивен.“

 „Като те уважават, си добре дошъл, щастлив съм, радостен съм. Имам първа внучка Едната ми щерка вече е Мастър в Америка, другата е майка. С Михаела съм всеки ден, само на 100 метра живеем. С Христина по-трудно, защото е в Остин. Но като завърши, ще бъдем по-често заедно. Това ни прави щастливи мен и Марияна – вече сме баба и дядо. Поверяват ми я малката и на мен. Радостен дядо съм – като каже „деди“, е друго. По-радостен, отколкото на терена. На терена сме 11 човека, а тук е различно. Марияна, като се оженихме, аз бях на 21, а тя на 18. Винаги е била до мен. Тя ми е помагала най-много. Сами сме били, пътят ни е бил начертан. Моите успехи повечето са на Марияна”.