Новият отбранителен пакт на Русия със Северна Корея показва нарастващо сближаване между авторитарните сили и подчертава важността на това демокрациите да се обединят в единен фронт, заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, цитиран от Ройтерс и News.bg.
Вчера руският президент Владимир Путин подписа споразумение с лидера на КНДР Ким Чен-ун, което включва обещание за взаимна отбрана - ход, който променя политиката на Москва спрямо Пхенян.
Столтенберг посочи, че Северна Корея е предоставила "огромно количество боеприпаси" на Русия, а Китай и Иран подкрепят с военни средства Москва във войната ѝ срещу Украйна.
"Трябва да сме наясно, че авторитарните сили се сближават все повече. Те се подкрепят взаимно по начин, който не сме виждали досега", предупреди той на дискусия по време на официално посещение в Отава.
"Щом те са все по-близки - авторитарни режими като Северна Корея и Китай, Иран, Русия - е още по-важно да сме единни като държави, вярващи в свободата и демокрацията", подчерта Столтенберг.
По негови думи нарастващата близост между Русия и други азиатски страни означава, че е още по-важно НАТО да работи със съюзниците в Азиатско-тихоокеанския регион. Той изтъкна, че това е причината лидерите от Австралия, Япония, Нова Зеландия и Южна Корея да бъдат поканени на срещата на върха на Алианса във Вашингтон следващия месец.
Столтенберг отбеляза и че очаква Канада да изпълни целта на НАТО да разходва 2% от БВП за отбрана.
Либералното правителство на Канада, което е наляло милиарди в социални програми, харчи едва 1,37% от БВП за своята армия, а през април обяви план за достигане на 1,76% до 2030 г.
Други страни членки на НАТО "са загрижени за фискалния баланс, те искат да отделят пари за здраве и образование", обясни Столтенберг и добави, че "ако не сме в състояние да запазим мира, тогава и това, което правим по отношение на здравеопазването, изменението на климата и образованието, ще се провали".
Фактор
Вчера руският президент Владимир Путин подписа споразумение с лидера на КНДР Ким Чен-ун, което включва обещание за взаимна отбрана - ход, който променя политиката на Москва спрямо Пхенян.
Столтенберг посочи, че Северна Корея е предоставила "огромно количество боеприпаси" на Русия, а Китай и Иран подкрепят с военни средства Москва във войната ѝ срещу Украйна.
"Трябва да сме наясно, че авторитарните сили се сближават все повече. Те се подкрепят взаимно по начин, който не сме виждали досега", предупреди той на дискусия по време на официално посещение в Отава.
"Щом те са все по-близки - авторитарни режими като Северна Корея и Китай, Иран, Русия - е още по-важно да сме единни като държави, вярващи в свободата и демокрацията", подчерта Столтенберг.
По негови думи нарастващата близост между Русия и други азиатски страни означава, че е още по-важно НАТО да работи със съюзниците в Азиатско-тихоокеанския регион. Той изтъкна, че това е причината лидерите от Австралия, Япония, Нова Зеландия и Южна Корея да бъдат поканени на срещата на върха на Алианса във Вашингтон следващия месец.
Столтенберг отбеляза и че очаква Канада да изпълни целта на НАТО да разходва 2% от БВП за отбрана.
Либералното правителство на Канада, което е наляло милиарди в социални програми, харчи едва 1,37% от БВП за своята армия, а през април обяви план за достигане на 1,76% до 2030 г.
Други страни членки на НАТО "са загрижени за фискалния баланс, те искат да отделят пари за здраве и образование", обясни Столтенберг и добави, че "ако не сме в състояние да запазим мира, тогава и това, което правим по отношение на здравеопазването, изменението на климата и образованието, ще се провали".
Още от Свят
Кислица: Путин не иска мирни преговори, защото смята, че Украйна няма да преживее зимата
Според него Москва разчита на продължителното въздействие на войната и на зимните условия, за да отслаби Украйна и да подобри собствените си позиции.
Украйна се готви да посрещне специалния пратеник на Тръмп: републиканец посочи дата
The Times отбелязва, че Тръмп винаги е харесвал „победителите“, а Зеленски е повишил позициите си в неговите очи, след като той и страната му са доказали своята устойчивост срещу Русия.
Ердоган би загубил евентуален балотаж от всеки опозиционен кандидат
Следващите избори в Турция са насрочени за 2028 г. По конституция Ердоган може да се кандидатира отново само ако парламентът реши изборите да бъдат произведени предсрочно в рамките на настоящия му мандат