Стоте дни на Радев - оглушителното мълчание на БСП и председателя й Крум Зарков

Илиана Славова

Стоте дни на кабинета Радев дадоха добър повод на партиите да заявят, коригират или потвърдят позиционирането си спрямо властта. Направиха го. Къде с идеи, къде с остроумие, къде със скудоумие или позьорство… Почти всички, но не всички. Прави впечатление 

оглушителното мълчание на БСП и председателя й Крум Зарков

  Избирането му на председателския пост беше съпроводено с големи очаквания и високи заявки на фона на критиките срещу предшественичката му Корнелия Нинова. Днес няма и помен от онзи морален патос на „Позитано“ 20. Сега Нинова прави унищожителни коментари за Радев, бюджета и кабинета му – дори си призна, че е сгрешила с издигането му за президент. 

Зарков мълчи. 

Не знаем какво мислят в БСП след тези ритуални сто дни. 

Дали Радев е оправдал очакванията им

дали намират политиката му за достатъчно лява и социална? Ако отговорът е „да“, защо не го подкрепят в момент, в който Нинова го атакува отляво? (В интерес на истината критиките й са основателни, включително дозата сарказъм в тях.) Ако са недоволни от Радев, защо не го казват? Нямат основания да го щадят. Взе от кадрите им, дори цели организации отидоха в неговата формация, изсмука електората им, остави ги извън парламента. В толкова дълбока кома ли са изпаднали или в толкова дълбоко задкулисие, че не реагират?  Всъщност Зарков е негов кадър. Имаше подозрения, че именно Радев стои зад инсталирането му начело на БСП и че всичко се прави с цел столетната партия да стане донор на радевата. 

Звучи като 

идеален план за зануляване на БСП

Отгоре на всичко Зарков изтегли заем за изборната кампания, партията остана без субсидия, а сега управляващите смятат да отнемат и централата й заради изгубения статут на парламентарна политическа сила. Т.е. освен електорално опустошена БСП е на път да стане и фалирала партия или тежко зависима от милостта на собствените си олигарси. 

Това сигурно идеално се вписва в плановете на Радев и прокремълския кръг зад него.