Освен войната и енергийната криза, повишаването на доходите също е спомогнало за високите нива на инфлацията у нас през изминалата година. Това интересно обяснение на високите цени у нас даде в ефира на Нова ТВ  министърът на икономиката Никола Стоянов.

„Моментът е много тънък. Разбира се, че доходите в такава трябва да се вдигат. Въпросът е с колко, колко бързо, как е спрямо останалите мерки, които са за компенсиране на високите цени. Смятам, че миналата година беше прекалено е не се случиха нещата както трябва. Това доведе до по-високата инфлация в България спрямо Европейския съюз”, допълни Стоянов.

Той коментира и проверките, които държавата прави по отношение цените на хранителните стоки у нас. „Масово установяване с по 80-90% надценка”, заяви ресорният министър. Служебният кабинет работи върху идеята ако търговец иска да сложи надценка по-висока от 25% върху дадена стока, да информира Комисията за защита на потребителите. Процентът все още се обсъжда, уточни министър Стоянов. Това би ограничило нелоялните търговски практики, смята той. По думите на икономическия министър обаче правителството не е във война с веригите и не ги сочи с пръст.

Относно дебата дали трябва ДДС за храните да бъде намален, Стоянов не скри, че е скептичен за въвеждането на мярката. По думите му това надали ще намали цените на хранителните продукти. Той обаче разкри скандални примери с еднакви продукти у нас и в чужбина. Един от тях е на масло – една и съща марка, в един и същ магазин – в България и в Германия. Там цената на продукта била с 40% по-ниска от нашата, подчерта министърът. Яйцата в Австрия са единствените в Европа, които са по-скъпи от българските. Масово в други държави били с по 10-20% по-евтини от нашите. Имало дори случай, при който българско бяло саламурено сирене в Белгия е по-евтино, отколкото у нас.

Министърът на икономиката сподели амбицията на ведомството актовете за нелоялни търговски практики да стане както в Европа. Там санкциите за подобно нарушение може да стигнат до 4% от оборота на търговеца. У нас актът не е обвързан с оборота и може да е в размер на максимум 50 хиляди лева. /БГНЕС