Дъглас М. Гибсон ( 1888- 1977) – след дълги години практика като хирург в християнска мисия в Китай, през 1936 г. започва да се занимава с хомеопатия и през 1946 г. завършва курс към Лондонската хомеопатична болница, в поликлиниката, на която остава да работи. Известен е със статиите си по Материя медика, публикувани през 1963 - 1977 г. в „Британски хомеопатичен журнал” и издадени 1987 г. в отделна книга „Изследване на хомеопатичните лекарства” /Studies of Homeopathic Remedies - Douglas Gibson/.

Страхът – това може би е най- наситената и често срещана човешка емоция.

Потвърждава се от народното творчество, легендите и опита на много поколения.

Страхът е основен мотив в религията, в политиката, в поведението, в обществото и традициите, криещи се в желанието на човека за живот.

Страхът като усещане, в своите разнообразни форми и оттенъци- това е психологически компонент на отговора при заплаха.

Всяка заплаха предизвиква незабавен отговор. Заплахата може да е насочена към даден човек, излагайки на опасност неговия живот и здравето му, може да е насочена към портфейла, финансовото благополучие, напредъка, репутацията или отношенията в обществото.

Първичната реакция пред лицето на неочакваната опасност е - да избягаш, да се скриеш, да намериш убежище. Ако бягството е невъзможно, алтернативата е да се съпротивляваш, да се бориш, да предприемеш съответни действия. Може да се получи така, че нито едно от тези действия да не е възможно, но във всеки случай трябва да се реагира. Най- вероятно първата реакция ще бъде страх, който след това може да се трансформира в гняв. Заплахата може да е реална или мнима, но ако тя продължава, възниква тревожност, която се описва като състояние на хроничен страх. След това възниква силна омраза към това, което предизвиква страха и желанието за неговото отстраняване или унищожаване.

Отговора на заплахата има физически или психологически компонент. Физическата реакция се потвърждава от ендокринната активност, която предизвиква вазомоторна и нервно мускулна възбуда. Лицето може да побледнее или да се зачерви, обичайно побелява от страх и се зачервява от гняв. Очите могат да заблестят от ярост, а зениците да се разширят от ужас. Скелетните мускули могат да се напрегнат, готови за бягство или съпротива, или крайниците да станат като парализирани и безсилни, заставяйки жертвата да застине на място. Понякога такъв тип реакция може да се окаже добра защита в опасен момент. Ако срещу вас е кобра, готова да ви нападне, по-безопасно е да застинете на място, а не да бягате.

Друга физическа проява на тази реакция е „настръхването”- изправят се космите, ускорява се пулса, появява се сърцебиене, стича се студена пот, забързва се перисталтиката – разстройва се стомаха, появява се афония /загуба на глас/ или дизартрия /разстройство на речта-бел.на прев./, устата изсъхва, намалява апетита.

Психологическата емоция на гняв или страх е свързана с тези признаци на физическо ниво, но страхът се появява по-рано, той е настойчив и продължителен. Продължителният страх – това не е просто емоционален дистрес. Тъй като тази ситуация е съпроводена с нарушения на физиологичните функции, тя има увреждащо въздействие на здравето и благополучието. Страхът е корен на много психо-соматични заболявания. Истина е, че вярата помага най- добре да се избавим от страха; увереността поражда спокойствие; но, тъй като дълбоко в процеса участват физиологичните системи на организма, често има необходимост от подходящо медикаментозно лечение.

Средства като седативите, наркотиците, транквилантите, халюциногените не решават проблема. Те могат да имат палиативно действие, но често още повече влошават нещата паради потискането и страничните ефекти.

Също така могат да причинят сериозни усложнения, привикване и даже зависимост.

Хомеопатията има голяма роля при лечението на страховете, тя разполага с лекарства, които могат да успокоят паниката и да дадат увереност при мрачни предчуствия.

Страхът от смъртта може да е важен съпътстващ болестта симптом.

Лекарствата, които могат да помогнат в тези ситуации, най-често са направени от  отровни вещества, които в обичайното си състояние предизвикват освен другите симптоми и страх от смъртта.

Aconitum, самакитка, е известен като „най-отровното растение във Великобритания”/намира се и в България - бел.на прев./.

Много важно лекарство, когато страхът преминава в пълна паника и неистово безпокойство.

Arnica се характеризира с ужас, като пред неизбежна смърт, която се съчетава с непомосима болка и силен страх, от докосване или даже приближаване.

Arsenicum album – арсеникът е била най-използваната отрова едно време; пациентът е толкова сигурен, че ще умре, че отказва лекарства и храна, въпреки усещането на крайно изтощение. Освен това има желание да пие топла или гореща вода на малки глътки. Изпитва силно душевно и физическо безпокойство.

Argentum nitricum- тревожен, забързан, сугестивен пациент. Когато той се разболява, към обичайните му страхове и тревоги се добавят страх от смъртта, така че той може,  колкото и да е странно, да предскаже времето на своята неизбежна смърт.

Gelsemium е толкова слаб духом и телом, че страхът от смърт напълно изчезва. Мускулната слабост, почти до пареза, и треперенето са толкова силни, че ти се иска пациентът да седне, за да спрат потрепванията.

Phosphorus - артистичен по природа, пълен със страхове, крайно впечатлителен, почти винаги се страхува от смъртта, когато се разболее.

Secale - паразитна гъба- мораво рогче/бълг./, действа като силна нервно- мускулна отрова, картината включва безпокойство и страх от смъртта в алармиращо съчетание с парене, кървене, парестезии и склонност към развитие на гангрена.

Страх от тъмното.

Всъщност това е страх от неизвестното. Този страх често се внушава на чувствителните деца от бавачката или някой друг авторитет. За впечатлителното дете този празен свят на тъмнина се запълва с всякакви ужасни и злобни обитатели, от които може да го спаси само светлината и близките хора.

Децата Calcarea carbonica искат обкръжение, много са нервни, плашливи. Звуците,  идващи от тъмнината предизвикват различни зловещи асоциации.

При представителите на Cannabis indica, с тяхната впечатлителност, чувствителност, емоционалност, усилени десетократно, много често се появява страх от тъмнината.

Тип Camphora са тревожни и с безпокойство, стигащо до безумие, уплашени и особено се страхуват от всичко, което се намира в тъмното около тях.

Lycopodium биха искали да знаят точно къде са и какво се случва тук, те бягат от това, което е ново, необичайно и неизвестно. Следователно те ​​също се страхуват от тъмното, цялата му неяснота и несигурни възможности.

Medorrhinum има огромен брой страхове. Има склонност да се стряска при най-малкия звук, има чувство за нереалност, свръхчувствителност към допир и силен страх от тъмното.

Phosphorus - много възбудим, има силно въображение, страхува се също от тъмното.

Pulsatilla е толкова зависима от обкръжението си, че се страхува да остане сама в тъмна стая.

Stramonium - отровен татул, също трябва да се спомене. Има силен страх от тъмното и иска приглушена светлина в стаята нощем. Има странен страх от блестящи предмети. Има също склонност да се препъва в тъмното или като ходи със затворени очи.

Страх да се пресече улицата или страх да се излезе от вкъщи

Този своеобразен страх не е толкова необичаен. Той може да е съчетан с панически атаки, при които човек внезапно започва силно да трепери, не може да стои прав, изпотява се, плаче, има ускорен пулс и силен необясним страх.

В списанието „Ланцет” това състояние е описано така:”Създава се впечатление, че няма адекватно лечение за тези, страхуващи се да излязат от вкъщи жени.

Това обаче изглежда, е твърде мрачно като заявление за случаите, когато би могъл да помогне напр. Aconitum, имащ подобна картина.”. Някои пациенти наистина го считат като хапче за паника. Това безценно средство има не само болкоуспокояващо действие, но също намалява и страховете.

Страх от неуспех и неувереност в себе си

Тази мъчителна емоция или психическа особеност не означава отсъствие на способности, тя произлиза по-скоро от недостатъчната увереност в себе си.

Три препарата могат да се споменат в този случай.

Anacardium се характеризира с внезапна загуба на паметта, нерешителност, неспособност да вземе определено решение, пълно отсъствие на увереност в себе си. Основна характеристика на това средство е подобряването на общото им състояние по време на хранене.

Lycopodium, плаун, много отговорен, перфекционист, страхува се от новото, ако има риск от неуспех, неувереност в себе си, но иначе се справя много добре, когато започва да преодолява трудностите.

Pulsatilla е мека, послушна, бои се, че няма да я харесат, от неуспех.

Изобилие от страхове

Някои от пациентите се страхуват и от това, и от онова, и „сами не знаят” от какво се боят. В рубриката „full of fears” има много лекарства, между които може да отбележим Arsenicum album, Calcarea сarbonica, Causticum, Graphites, Lac сaninum, Medorrhinum, Phosphorus, Tuberculinum. В скорошно издание на „Journal of the American Institute of Homoeopathy” доктор Ф.К. Белокоси дава пример на пациент тип Medorrhinum, който има почти всички страхове от реперториума: от болести, огън, болка, полудяване, височина, полети, чужди хора, паяци, змии, харчене на пари за дреболии, всякакви  дреболии, излизане пред публика и др. Това е екстремен случай, но Medorrhinum е лекарство за екстремални случаи.

Страх от пера или неща, които се развяват и могат да те пляснат. Може да се съчетае със страх от котки и кучета, което насочва да се мисли за Tuberculinum.

Страх, че някой стои отзад, като змия, която се крие в тревата. Това кара човека да сяда само на задната седалка в автобуса или да стои до стената в помещение. Лекарството за това може да еLachesis.

Страх от ножове. За щастие не се среща често. Това е ужасяващ страх, че когато видиш нож или друго оръжие, може да го вземеш и да нападнеш и нараниш някого, дори и дете. С този страх са свързани Arsenicum album, при който „безпокойството стига до безумие”, и Nux vomica, тип, който избухва и става агресивен, когато е силно ядосан. Понякога това може да е Coffea, ако влошаването настъпва без всякаква причина, когато е в компания и всички наоколо са весели и щастливи.

Натрапчив страх. Когато страхът, възникнал поради някакво плашещо събитие, продължава да ни преследва и предизвиква болест, препаратът за избор е Opium. Безусловно е важно да се разкрие причината за страха във всеки индивидуален случай. Ако заплахата е реална, то е добре да я погледнем смело и със здрав разум. Ако, обаче, както често се случва, заплахата не е реална, няма причина и отношение към реални събития, тя трябва да се осмисли и обясни от разумна гледна точка. Лекарствата могат да окажат също неоценима помощ.

(samuelhahnemann.bg)