Алекс Халдерман знае, че няма нищо по-лесно от това да извършиш хакерска атака срещу машина за електронно гласуване, за да промениш резултата и да не оставиш следи. Той го е правил и американските избиратели има от какво да се притесняват месец преди междинните избори за Конгрес, съобщава БТА.

Неотдавна на конференция, посветена на тези въпроси, преподавателят по информатика от Мичиганския университет разигра сценка как на едни въображаеми избори трима души от публиката гласуват за първия американски президент Джордж Вашингтон. Благодарение на една най-обикновена заразена флаш-карта обаче печели предателят от Войната за независимост Бенедикт Арнолд.

Машината за гласуване от малката демонстрация на професор Халдерман е използвана в двайсет американски щата и не произвежда хартиено копие на избора на гласоподавателя, с което да се потвърдят резултатите. Така няма никакъв начин да се разбере дали вотът не е бил манипулиран.

"Не мога да спя, като си представя как някоя вражески настроена страна проучва детайлно всички (политически) колебаещи се щатове или избирателни райони и намира най-слабо защитените, за да може тайно да промени резултатите от изборите", обяснява Халдерман.

С наближаването на изборите на 6 ноември експертите по сигурността са на мнение, че рисковете от хакерски атаки срещу машините за електронно гласуване или избирателните информационни системи могат да създадат съмнение в резултатите, а избирателите да имат основание да смятат, че са нарушени конституционните им права.

Притесненията са доста по-големи от тези през 2016 г., тъй като американските разузнавателни служби твърдят, че руски агенти са се опитали да проникнат в електронните избирателни списъци на най-малко двадесет щата и са получили достъп до поне един от тях, но изглежда не са променили никакви данни.

Ако руснаците бяха решили да унищожат или да променят избирателните списъци, това щеше да доведе до истински хаос в изборния ден, казва Халдерман.

Други изследователи, разкрили слабостите, позволяващи на хакери да проникнат в машините за електронно гласуване или в избирателните системи, призоваха към отмяна на начините за гласуване, при които въобще не се използва хартия. Между 20 и 25 процента от американските избиратели гласуват с такива машини.

В публикуван миналия месец доклад Националната академия на науките на изборите тази година да има повече хартиени бюлетини, "които се четат от хора" и до 2020 г. тава да стане правило.

Докладът съветва да бъдат извършвани проверки преди потвърждаването на резултатите с цел сравняване на вота от електронните системи и хартиените бюлетини.

Изборите в САЩ се администрират на местно ниво и поради това е трудно уеднаквяване на правилата.

Освен машините за електронно гласуване и избирателните списъци хакерите могат да атакуват и системите, с които се администрират изборите. Например чрез вирус, изискващ пари за разблокиране на системите, както се случи тази година в Атланта (щата Джорджия, югоизточната част на САЩ), обяснява Джоузеф Хол, натоварен със случая от Центъра за демокрация и технология, който защитава цифровите права.

"Изключително сме разтревожени от възможни атаки срещу избирателните системи", независимо дали от държави, или от частни лица, добавя Хол.

Конгресът предостави тази година 380 милиона долара за подобряване на сигурността по време на изборите. Конгресмените обаче отказаха да запишат в закона стандартизирани норми и проверки.
Националната асоциация на отговорниците за електронните системи на щатско ниво омаловажава заплахата и твърди, че симулациите не са реалистични.

Тази на Алекс Халдерман "не възпроизвежда по точен начин физическите и електронните защити, въведени от местните власти", посочва асоциацията.
Министърката на вътрешната сигурност Кирстен Нилсен изтъква "огромния прогрес", постигнат през последните две години, и дава за пример детекторите за проникване в системите.

Проблемът обаче е, че хакерите нямат нужда да "изразходват много енергия, за да предизвикат хаос на изборите", твърди Кристин Санторо от института "Оупън Сорс Илекшън Текнолоджи".

Въпреки че могат да опитат и кибератаки, на хакерите им стига и да разпространят малко дезинформация и пропаганда като тези в социалните мрежи на изборите през 2016 г., за да объркат изборния процес.