С искането си за изключване от петролното ембарго срещу Русия и заплахата, че ще наложи вето на решението на ЕС, българското правителство отново доказа, че мяза на фурнаджийска лопата, дето сутрин се записва за комита, а вечер се отписва. 

На открилия се уникален шанс да сложим край на зависимостта си от Русия, ние отговорихме по най-тъпия възможен начин. Вместо да искаме помощ от ЕС, да настояваме за диверсификация на енергийните доставки; вместо да търсим сътрудничеството на САЩ ние се наведохме по най-унизителен начин пред Нефтохим, който ни рече, че ще спре производството на горива. Нефтохим изпусна газове, а ние, да ме прощавате се....окаляхме. 

Почвам да оправдавам г-жа Митрофанова, която ни нарече подлоги. За момента не сме нищо повече освен това. За жалост тя е права. Как пък не се намери един човек от правителството, който да застане с лице към гражданите и да каже: ние потребяваме толкова и толкова петрол; възможностите да заместим руски петрол са такива и такива; това ще ни струва толкова и толкова; ние правим такива и такива усилия. 

Няма такова нещо. Харвардските момченца и момиченца, дето аха да ги похвалим оня ден за проевропейската позиция, се оказаха не слаба ракия, ами отровна пърцуца-менте.
След като премиерът се тръшка достатъчно дълго и си организира ПР мероприятия като пътуване в Киев, при което и нарочна бомба  била избухнала на 200 м от него, се оказа, че няма да подпомагаме Украйна военно - щото не ни искала оръжия, разбирате ли. Е как да ги иска, като ние не ги даваме - да седне да бие  правителството ли, или що? За сметка на това писмото на Зеленски, че искал от нас само ремонт на военна техника, помогна за извършването на безкръвен преврат, при който се смени не само курса на управляващите, но и министър-председателят. Новият шеф, разбира се, е другарката Корнелия Нинова. 

А сега ще очертая още веднъж схемата, в случай, че някой не е разбрал, че Русия отдавна води хибридна война срещу нашата държава, но сега, по време на мръсната война в Украйна я активизира още повече. И така, правителството сменя курса си и де-факто - премиера, като ги заменя с про-руски. През това време президентът здраво държи авангарда и прокарва ли прокарва руски интереси, като ни успива с простотията, че ако дадем оръжие, ще станем страна във войната. Как пък другите държави, дето дадоха, не станаха? Чувствам се отвратена и омерзена от лъжите му - и още повече от това, че има хора, които му вярват. Не, господин президент, вие не ратувате за българската нация и армия - когато се отвори възможност да се превъоръжим, както направиха румънците, вие се запънахте и рекохте, че няма да даваме старите ламарини на Украйна. Вие искате да бъдем зле защитени, искате нашите момчета и момичета в униформа да са в непрекъснат риск от боклуците, които управляват, и въпреки смелостта си, да са все от губещата страна. Всъщност, това искате. На предния фронт са кречеталата на Копейкин, които провеждат акции за цвят и аромат. От четвърта страна ни е подпънала г-жа Митрофанова, която се разпорежда като да е у тях си, и тя наистина си е у тях. И от пета - Лукойл, който ни рекетира с цените на горивата. 

И ако това не е мъртва хватка, наложена на страната ни с колективните усилия на цялата политическа класа, здраве му кажи! 
Междувременно социологическите изследвания показват, че ние не само сме най-бедните, ами сме и най-враждебните към украинските бежанци и най-лоялни към Русия. Да кажа и аз  като Остап Бендер, не виждате ли връзката, господа? 
И още нещо: дайте да обявим за агент провокатори Бенковски, Райна Княгиня, Петлешков, Кочо Честеменски и още тоя оня, щото са провокирали Османската империя и са ни противопоставили военно на нея. Честването на техния подвиг и в светлината на днешното ни поведение е обида за тях. Ако се извърши чудо, та вземат да станат, със сигурност ще ни заплюят.