В червата ни има цял свят, съставен от предимно безвредни микроби, които се намират в стомашно-чревния тракт.

Наричана чревен микробиом, тази зашеметяваща колекция от бактерии и други микроорганизми е обект на голямо внимание. Тя е свързана с огромен брой здравословни състояния - от разстройства от аутистичния спектър и диабет до депресия, болест на Алцхаймер и двигателни нарушения.

Учени откриха начин за справяне с хранителните алергии

Но въпреки всичко, което изследователите са открили за чревния микробиом, все още има много неща, които не знаем - и куп митове, които изглежда трябва да изчистим.

Алън Уокър от Университета в Абърдийн и Лесли Хойлс от Университета Нотингам Трент публикуваха статия в „Nature Microbiology“, в която се спират на 12 мита и заблуди за чревния микробиом, отчасти породени от огромния потенциал, който той има за човешкото здраве.

"Въпреки че е наистина вълнуващо, нарастващият фокус върху изследванията на микробиома за съжаление предизвика и шумотевица и утвърди някои погрешни схващания", пишат Уокър и Хойлс.

"В резултат на това много неподкрепени или недостатъчно подкрепени твърдения се превърнаха във "факт" поради постоянното им повтаряне."

Докато някои от тези митове са сравнително тривиални, други са по-разпространени и като цяло могат да подкопаят напредъка и общественото доверие в изследванията, твърдят Уокър и Хойлс.

И така, нека да се потопим в някои от по-пикантните митове в списъка.

Като начало, изследванията на микробиома не са някаква нова област - те датират поне от края на XIX в., когато са изолирани първите бактериални проби от човешкото черво.

По същия начин мистериозната връзка между червата и ума, т.нар. ос черва-мозък, се изследва от векове. Едва напоследък осъзнахме как тази връзка действа и в двете посоки.

Ето малко цифри. Общото тегло на човешката микробиота се оценява на 1 до 2 килограма. Но Уокър и Хойлс не успяха да открият оригиналния източник на тази широко цитирана информация.

Вместо това те изчисляват, че е по-вероятно човешката микробиота да тежи 500 грама или по-малко. Ревизираната им оценка се основава на това колко тежи едно средно човешко изпражнение (200 грама мокро тегло), каква част от това изпражнение се състои от микроорганизми (около половината) и теглото на съдържанието на дебелото черво.

Подобно на това, някои изчисления "отзад напред" през 70-те години на миналия век доведоха до идеята, че човешкото тяло съдържа 10 пъти повече индивидуални микроби, отколкото собствените му клетки.

Изследователите вече са се опитвали да разсеят този мит, като са установили, че съотношението вероятно е по-близо до 1:1. Очевидно е, че е необходимо да се повтори, ако видим тези цифри да се разпространяват отново.

Друго често срещано твърдение е, че при раждането бебетата "наследяват" своята микробиота от майките си. Въпреки че някои микроорганизми се предават директно по време на раждането, изследванията показват, че малко видове всъщност остават с нас през целия ни живот.

Микробиотата на майката може да даде краткотраен тласък на здравето на бебетата, но нашата диета, антибиотиците, генетиката и околната среда, на която сме изложени, формират нашия микробиом.

"Всеки възрастен човек в крайна сметка има уникална конфигурация на микробиотата, дори еднояйчни близнаци, които са отгледани в едно и също домакинство", отбелязват Уокър и Хойлс.

Останалите погрешни схващания са малко по-технически и се отнасят до лабораторната работа на микробиолозите.

Но последната, която вероятно ни интересува най-много, е дали промените в чревния микробиом на човека допринасят за заболяванията.

За изследователите е трудно да извеждат ясни модели, защото "такива промени рядко са последователни, а микробиотата е изключително променлива при различните индивиди, както в здраве, така и в болест", пишат Уокър и Хойлс.

Възрастта, индексът на телесна маса и лекарствата, както и метаболизмът и имунната система на човека също могат да повлияят на състава на микробиотата, което прави много трудно разграничаването на възможните причини и последици при наблюдателни проучвания