На 22 януари 1873 г. султан Абдул Азис потвърждава смъртната присъда на Дякона и тя става окончателна. От този ден започват четирите страсни седмици за Васил Левски, за които почти не се сещаме.

До обесването му на 19 февруари Апостола преживява напълно изолиран и забравен последните 28 дни от живота си в софийския зандан.

Днес, 152 години по-късно съвсем малко се знае как страшно, тежко и тъжно са изтекли тези 672 часа обреченост. Според съратник на Левски на 27 януари в 10,30 ч по турско време, или в 4,30 по европейско, Дяконът плакал и с мъка проронил: „Ах Българйо, Българйо! Защо си толкова заспала!” Думите му са записани от двама затворници, които после ги предали на другарите му.

Дали са автентични словата на Левски или са израз на вечната тъга и непримиримост с робската психика, днес е трудно да се каже. Но 28 дни преди да увисне със страшна сила на бесилото душата на Апостола вече е била разпъната на невидимия кръст, за да понесе наказанието за предателствата, лъжите, омразата, любовта, надеждите и копненията за една нова и свободна България.

152 години по-късно тази мечтана България все още е блян, народът е все тъй дълбоко заспал, а да покажеш среден пръст пред портрета на Апостола и да пуснеш клипа във Фейсбук е “геройството” на новото време.