Андрей Иларионов, изтъкнат руски икономист и политически коментатор, бивш съветник на президента, станал ярък критик на Путин след като напусна Кремъл, публикува Стратегически план (с дата 15 май 1941 г.) на сталиновата Червена армия за настъпление срещу Германия.

Документът потвърждава всички анализи на Виктор Суворов, Марк Солонин и на други честни руски изследователи на Втората световна война. Планът, картите и поясненията, подписани от бъдещия маршал на Съветския съюз Александър Василевский, доразбиват мита за "вероломното" нападение на хитлеристка Германия срещу "мирния" СССР.

В дискусията около наличието или липсата на съветски планове за нападение срещу Германия, както и на германски планове за настъпление срещу СССР прилагам един от съветските варианти, познат на специалистите като "Съображения към Плана за стратегическо разгръщане на силите на Съветския съюз в случай на война с Германия и нейните союзници", датиран от 15 май 1941 г.

Позволявам си да привлека вниманието на онези читатели, които ще решат, че Съображенията към Плана за стратегическо разгръщане на силите на Съветския съюз в случай на война с Германия са план за отбранителни бойни действия след атака от германските войски, към осми абзац от документа:

„Като имаме предвид, че в момента Германия е извършила пълна мобилизация на армията си и е разгърнала тиловите й части, тя е в състояние да ни изправери в разгръщането си и да ни нанесе внезапен удар. За да предотвратим това, смятам за необходимо в никакъв случай да не предоставяме инициативата на германското командване, да извършим изправарващо разгръщане и да атакуваме германската армия в момент, когато извършва разгръщане, преди да е организирала фронт и взаимодействие между родовете войски”.
Армията, която извършва разгръщане и още не е създала фронт и взаимодействие между родовете войски, представлява въоръжена сила, която наистина се готви за нападение, но все още не го е започнала.

Авторите на Съображенията си дават сметка, че Вермахтът може да изпревари РККА (Работническо-селската Червена армия) в разгръщането, в организацията на фронт и във войсковото взаимодействие и първи да нанесе удар срещу СССР. Затова авторите на документа формулират главната задача: да не допуснат подобен ход на събитията; да не предоставят инициативата на ОКВ (Обединеното командване на Вермахта); да поемат и да удържат инициативата, като първи започнат военни действия; да изпреварят Вермахта в стратегическото си рагръщане, като атакуват германската армия в момент, когато тя още не е готова да започне настъпление по своя инициатива.

Ето самият текст:

„Съображения към Плана за стратегическо разгръщане на силите на Съветския съюз в случай на война с Германия и нейните союзници”
Лично.
Екземпляр единствен.
До председателя на Съвета на Народните Комисари на СССР др. Сталин

I. Според данни от Разузнавателното управление на Червената армия в момента Германия разполага с разгърнати 230 пехотни, 22 танкови, 20 моторизирани, 8 въздушни и 4 кавалерийски дивизии или общо 284 дивизи. Към 15 април 1941 г. около границите на Съветския съюз са съсредоточени 86 пехотни, 13 танкови, 12 моторизирани и 1 кавалерийска дивизия, общо 112 дивизи.
Предполагам, че при сегашната политическа обстановка Германия би могла да извърши нападение срещу СССР със 137 пехотни, 19 танкови, 15 моторизирани, 4 кавалерийски и 5 въздушно-десантни дивизи, общо 180 дивизии. Другите 104 дивизии вероятно ще бъдат разположени като резерв в самата Германия (22 пехотни, 1 кавалерийска, 1 танкова и 1 въздушно-десантна дивизия, общо 25 дивизии).
В Дания, Белгия, Холандия и Франция се очаква да бъдат дислоцирани до 45 дивизии: 40 пехотни, 2 кавалерийски, 1 танкова и 2 възд.-дес. дивизии. В Югославия - 7 пех. дивизии. В Гърция – 7 пех. и 1 кав. дивизия. В България – 3 пехотни дивизии. В Африка – 5 пехотни, 1 кав., 1 танкова, общо 7 дивизий. В Норвегия – 9 пех. дивизии.
Най-вероятно главните сили на германската армия в състав от 76 пехотни, 11 танкови, 8 моторизирани, 2 кавалерийски и 5 въздушни (общо 100 дивизии) ще бъдат разгърнати на юг от линията Брест-Демблин с цел нанасяне на удар в направление Ковел, Ровно, Киев.
По същото време на север следва да очакваме удар откъм Източна Прусия срещу Вилно и Рига, както и къси концентрични удари откъм Сувалки и Брест срещу Волковиск и Барановичи.

II. В направление на Жмеринка – удари от румънската армия с подкрепления от германски дивизии;

III. В направление на Мункач (Мукачево) и Лвов;

IV. В направление на Санок и Лвов.

Вероятните съюзници на Германия биха могли да изправят срещу СССР следните сили: Финландия - до 20 пехотни дивизии, Унгария – 15 пех. дивизии, Румъния - до 25 пех. дивизии.

Заедно със съюзниците си Германия бе могла да разгърне срещу СССР не повече от 240 дивизии. Като имаме предвид, че в момента Германия е извършила пълна мобилизация на армията си и е разгърнала тиловите й части, тя е в състояние да ни изправери в разгръщането си и да ни нанесе внезапен удар. За да предотвратим това, смятам за необходимо в никакъв случай да не предоставяме инициативата на германското командване, да извършим изправарващо разгръщане и да атакуваме германската армия в момент, когато извършва разгръщането си, преди да е организирала фронт и взаимодействие между родовете войски.

V. Като първа стратегическа цел на войските на Червената армии да бъде поставен разгромът на главните сили на германската армия, разгърнати южно от линията Брест–Демблин и към 30-ия ден на операцията войските да достигнат фронт Остроленка, р. Нарев, Лович, Лодз, Крейцбург, Опелн, Оломоуц.

Следваща стратегическа цел: с настъпление от района на Катовице в северно или северо-западно направление да бъдат разгромени най-мощните сили в Центъра и Северното крило на германския фронт и да бъде завладяна територията на бившите Полши и Източна Прусия.

Близка задача: да бъде разгромена германската армия източно от р. Висла и на Краковското направление, като войските да заемат позиции по реките Наров и Висла и да овладеят района на Катовице. За целта:

a. главният удар да бъде нанесесн със силите на Юго-Западния фронт в направление Краков-Катовице, с което да бъде пресечена връзката на Германия с южните й съюзници;
b. лявото крило на Западния фронт да нанесе спомагателен удар в направление Седлец-Демблин с цел сковаване на Варшавската противникова групировка и за съдействие на Юго-Западния фронт за разгрома на Люблинската групировка на противника;
c. да се води активна отбрана срещу Финландия, Източна Прусия, Унгария и Румъния с готовност за нанасяне на удар срещу Румъния при благоприятна обстановка. По този начин Червената армия ще започне настъпателни действия от линията Чижов-Лютовиско със 152 срещу 100 германски дивизии. На другите участъци от държавната граница ще бъде водена активна отбрана.

VI. С оглед на посочения замисъл за стратегическо разгръщане предвиждам следната групировка на въоръжените сили на СССР:

1. Сухопътните войски на Червената армия в състав от 198 стрелкови, 61 танкови, 31 моторизирани и 13 кавалерийски дивизии (общо 303 дивизии и 74 артилерийски полка от РГК – Резерва на Главното командване) да бъдат разпределени по следния начин:

a. Главни сили в състав от 163 стрелкови, 58 танкови, 30 моторизирани и 7 кавалерийски дивизии (общо 258 дивизии) и 53 артилерийски полка от РГК да бъдат разположени на Запад в състава на Северния, Северо-Западния, Западния и Юго-Западния фронт: 136 стрелкови, 44 танкови, 23 моторизирани и 7 кавалерийски дивизии (общо 210 дивизии) и 53 арт. полка от РГК. В състава на резерв на Главното командване за Юго-Западния и Западния фронт да бъдат заделени 27 стрелкови, 14 танкови и 7 моторизирани (общо 48 дивизии);

b. Другите сили в състав от 35 стрелкови, 3 танкови, 1 моторизирана и 6 кавалерийски (общо 45 дивизии) и 21 арт. полка от РГК да бъдат разпределени за отбраната на далекоизточната, южната и северната граница на СССР, като:
- на Далечния Изток и в Забайкалския военен окръг бъдат изпратени 22 стрелкови, 3 танкови, 1 моторизирана и кавалерийска (общо 27 дивизии) и 14 арт. полка от РГК;
- в Средна Азия – 2 планинско-стрелкови и 3 кавалерийски (общо 5 дивизии);
- в Кавказкия район – 8 стрелкови и 2 кавалерийски (общо 10 дивизии) и 2 арт. полка от РГК;
- за отбрана на Черноморското крайбрежие, на Северен Кавказ и Крим – 2 стрелкови дивизии;
- на крайбрежието на Бяло море – 1 стрелкова дивизия. Разположението на группировките е показано по-подробно на приложената карта.

2. Военновъздушните сили на Червената армия в състав от наличните към момента боеспособни 97 изтребителни авиационни, 75 бомбардировъчни, 11 щурмови, 29 полка далечна бомбардировъчна авиация и 6 тежки бомбардировъчви полка (общо 218 авиационни полка) да бъдат резпределени по следния начин:

Главните сили в състав от 66 изтребителни, 64 бомбардировъчни, 5 щурмови, 25 полка далечни бомбардирровачи и 5 полка тежки бомбардировачи (общо 165 авиац. полка) да бъдат разгърнати на Запад, като:
- в състава на Северния, на Северо-Западния, Западния и Юго- Западния фронт бъдат придадени 63 изтребителни, 64 бомбардировъчни, 5 щурмови, 11 полка далечни бомбард. и 1 полк тежки бомбардировачи (общо 144 авиац. полка);
- в резерва на Главното командване за Юго-Западния и Западния фронт да бъдат предвидени 14 полка далечни и 4 полка тежки бомбардировачи;
Другите сили в състав от 51 изтребителни, 11 бомбардировъчни, 6 щурмови, 4 полка далечни и 1 полк тежки бомбардировачи (общо 53 авиац. полка) да бъдат заделени за отбрана на далекоизточната, южната и северната граница и за ПВО на гр. Москвы, като:
- за Далечния Изток и Забайкалския военен окръг: 14 изтребителни, 9 бомбардировъчни, 5 щурмови, 4 полка далечни и 1 полк тежки бомбардировачи (общо 33 авиац. полка);
- в Сахалинския военен окръг – 1 изтребителен и 1 щурмови авиационен полк;
- в Закавказкия военен окръг – 9 изтребителни и 2 бомбард. полка;
- в Архангелския ВО – 1 изтр. авиополк.

За отбраната на гр. Москва – 6 изтребителни авиополка.

Освен посочените ВВС към днешна дата се формират все още небоеспособни 52 изтребителни, 30 бомбардировъчни, 4 щурмови, 7 полка далечни бомбард. и 22 далечни изтребители (общо 115 авиац. полка), на чиято готовност ще можем да разчитаме към 01.01.1942 г.

VII.

1. Северен фронт (Ленинградски военен окръг): 3 армии с 15 стрелкови, 4 танкови и 2 моторизирани дивизии (общо 21 дивизии), 18 авиац. полка и Северния военноморски флот с основни задачи: отбрана на Ленинград, на пристанище Мурманск, Кировската ж. п. линия и съвместно с Балтийския военноморски флот да осигури пълно господство в акваторията на Финския залив. Граница на фронта отляво – Осташков, Остров, Виру, Вилянди, залив Матсалу, острови Езел и Даго. Щаб на фронта – в Парголово.
2. Северо-Западен фронт (Прибалтийски военен окръг): 3 армии със 17 стрелкови, 4 танкови и 2 моторизирани (общо 23 дивизии) и 13 авиац. полка със задачи: с упорита отбрана да прикрие Рижкото и Виленското направление, да не допусне нахлуване на противника откъм Източна Прусия; да отбранява западното крайбрежие и островите Езел и Даго, като не допусне стоварване на противникови морски десанти. Граница отляво: Полоцк, Ошмяни, Друскеники, Марграбова, Летней. Щаб на фронта – в Поневеж.
3. Западен фронт (Западен военен окръг): 4 армии с 31 стрелкови, 8 танкови, 4 моторизирани и 2 кавалерийски дивизии (общо 45 дивизии) и 21 авиац. полка. Задачи:
- упорита отбрана на фронта Друскеники-Остроленка, надеждно прикритие на Лидското и Белостокското направление;
- след преминаване на войските от Юго-Западния фронт в настъпление с удар на лявото си крило в направление към Варшава, Седлец и Радом фронът да разбие Варшавската групировка и да превземе Варшава; във взаимодействие с Юго-Западния фронт да разбие Люблинско-Радомската групировка на противника, да излезе на брега на р. Висла и с мобилните си части да превземе Радом. Граница отляво: р. Припять, Пинск, Влодава, Демблин, Радом. Щаб на фронта – в Барановичи.
4. Юго-Западен фронт: 8 армии със 74 стрелкови, 28 танкови, 15 моторизирани и 5 кавалерийски дивизии (общо 122 дивизии) и 91 авиац. полка с близки задачи:
- с концентричен удар от дясното крило на фронта да обкръжи и да унищожи основната групировка на противника източно от р. Висла в района на Люблин;
a. същевременно с удар от фронта Сенява-Пшемишел-Лютовиск да разбие противника на Краковското и Сандомирско-Келецкото направление и да превземе района на Краков, Катовице, Келце. Впоследствие да води настъпление в северно или северо-западно направление за разгром на значителни сили от северното крило на противника и за превземане на територията на бившите Полша и Източна Прусия;
b. твърдо да отбранява държавната граница с Унгария и Румъния с готовност да нанесе концентрични удари срещу Румъния от района на Черновци и Кишинев с близка цел да разгроми сев. крило на Румънската армия и да излезе на рубеж р. Молдова-Яш.
За да бъде осъществен изложеният замисъл, е необходимо предварително да бъдат осъществени следните мерки, без които е невъзможно да бъде нанесен внезапен удар по противника от въздуха и на земята:
- да бъде извършена скрита мобилизация на войските под прикритието на учебни занятия и сборове със запасняци;
- под прикритието на полеви лагери за преподготовка на запасняци да бъде извършено скрито съсредоточаване на войските в близост до западната граница, като най-напред бъдат съсредоточени всички армии от резерва на Главното командване;
- да бъде извършено скрито съсредоточаване на авиацията от отдалечените военни окръзи на полеви летища, като веднага започне разгръщането на авиационните тилови формирования;
- под прикритието на обучение и учения на тилови части да бъдат разгърнати тиловите бази и полевите болници;
Групировка от резерва на Главното командване
В резерва на Главното командване да бъдат включени 5 армии, съсредоточени по следния начин:
- 2 армии с 9 стрелкови, 4 танкови и 2 моторизирани дивизии (общо 15 дивизии) да бъдат разположени в района Вязма, Сичевка, Елня, Брянск, Сухиничи;
- 1 армия с 4 стрелкови, 2 танкови и 2 моторизирани дивизии (общо 8 дивизии) да бъде дислоцирана в района Вилейка, Новогрудок, Минск;
- 1 армия с 6 стрелкови, 4 танкови и 2 моторизирани дивизии (общо 12 дивизии) - в района Шепетовк, Проскуров, Бердичев;
- 1 армия с 8 стрелкови, 2 танкови и 2 моторизирани дивизии (общо 12 дивизии) - в района Белая Церков, Звенигородка, Черкаси.

VIII. Мерки за прикриване на съсредоточаването и разгръщането

За да се предпазим от възможен внезапен удар на противника, е необходимо да бъдат предприети мерки за прикриване на съсредоточаването, разгръщането на нашите войски и преминаването им в настъпление. За целта:

- Да бъдат организирани стабилна отбрана и прикритие на държавната граница, като бъдат използвани наличните войски на граничните военни окръзи и почти цялата авиация, назначена за разгръщане на запад;
- Да бъде разработен подробен план за противовъздушна отбрана и средствата за ПВО да бъдат приведени в пълна готовност. По тези въпроси от моя страна са отдадени нареждания, като разработването на планове за защита на държавната граница и за ПВО ще бъдат завършени към 01.06.1941 г.

Същевременно е необходимо с всички сили да бъде форсирано строителството и съоръжаването на укрепените райони, да започне строителство на укрепени райони на тиловия рубеж Осташков-Печеп и да бъде предвидено строителство на нови укрепени райони през 1942 г. на границата с Унгария, както и да продължи строителството на укрепени райони по старата държавна граница.

IX. Задачите на Военноморския флот са поставени съгласно по-рано утвърдените от Вас мои доклади.

X. Разгръщането на войските и първоначалните им бойни действия ще бъдат осигурени с наличните запаси:
от боеприпаси:
- със снаряди малък калибър - за три седмици;
- със среден калибър – за месец;
- с тежкокалибрени – за месяц;
- с мини - за две седмици;
от зенитни снаряди:
- 37 мм – за 5 дни;
- 76 мм – за месец и половина;
- 85 мм – за 11 дней;
от авиационни боеприпаси:
- с фугасни бомби – за месец;
- с бронебойни – за 10 дни;
- с бетонобойни – за 10 дней;
- с осколочни – за месяц;
- със запапалителни – за две седмици;
от ГСМ (гориво-смазочни материали):
- с бензин Б-78 – за 10 дни;
- с Б-74 – за месяц;
- с Б-70 – за два и половина месеца;
- с автобензин – за месец и половина;
- с дизелно гориво – за месяц.

XI. Моля:
Да утвърдите представения План за стратегическо разгръщане на въоръжените сили на СССР и за набелязаните бойни действия в случай на война с Германия.
1. Да разрешите извършването на последователна скрита мобилизация и скрито съсредоточаване най-напред на армиите от резерва на Главното командване и на авиацията.
2. Да изискате от Народния комисариат за пътища и съобщения (НКПС) цялостно и навреме да завърши строителството на ж. п. линии съгласно плана за 1941 г. с предимство на направлението към гр. Лвов.
3. Да задължите промишлеността да изпълни плана за производство на танкови и самолетни части и механизми, както и да произведе в определените срокове необходимите боеприпаси и гориво.
4 . Да утвърдите предложението за строителство на нови укрепени райони.
Народнен комисар по отбраната на СССР
маршал на Съветския съюз С. Тимошенко

Началник на Генералния щаб на Червената армия
армейски генерал Г. Жуков

Забележка:
Документът не е подписан. Върху текста са нанесени поправки на ръка вероятно от Г. К. Жуков.

Статията е поместена в Каспаров.Ру, превод  капитан I ранг (о.р.) Васил Данов