Стратегическият съвет към президента публикува трета част от проекта за Национален стратегически документ. В документа се предлага въвеждане на нормативни гаранции за отчетност, отговорност и откритост в модела на управление. В текста, публикуван на сайта на държавния глава, няма нито една конкретна мярка, а само общи приказки и постановки. В изпразнения от съдържание соц манифест се казва как трябва да имаме икономически напредък, да подобрим здравеопазването и образованието, както и да се работи в името на хората.

Казва се още, че трябва да има контрол върху избраните, който да бъде осъществяван от народа, премиерът да ходи в парламента, както и съдебна реформа. Говори се и за материалното и духовно добруване на българина. В документа обаче няма нито една конкретна мярка. Съдържанието му прилича по-скоро на програмата на БСП - "Визия за България", в която по същия начин са разписани пожелателни позиции. Като цяло в документа са записани няколко основни неща, които са повторени и са описани по няколко различни начина.  

Вижте пълния текст на президентските съветници:

Без укрепване и развитие на човешкия капитал е невъзможен реален социален и икономически напредък. Ако човекът наистина е на първо място като най-важна ценност, всичко друго е средство за нейното отстояване – власт, пари, материални активи, политически, икономически и социални структури". Това е един от изводите в Третата част на проекта за Национален стратегически документ на България, разработен от Стратегическия съвет към президента, който президентската институция представя за обществено обсъждане.

"Висшата ценност е действителното материално и духовно добруване на българина, на основните ни социални общности, на нацията като цяло. Не на абстрактния, средностатистически българин, а на конкретните личности, семейства, професионални и териториални общности. Българският народ в реалната си социална среда с реалните си проблеми. 
Човекът е на първо място не само защото е мерило на всички неща. Той е най-важният фактор за сигурността и просперитета на нацията. Разрушаването на човешкия и социалния капитал е непреодолима пречка за постигането на всички големи цели пред нацията, а неговото запазване и укрепване – абсолютно необходимо условие за обществен напредък и конкурентоспособност в глобализираната среда. Днес политиката и държавното управление са дехуманизирани. Това се усеща безпогрешно от мнозинството от българите и е главният фактор за разрастващото се отчуждение, чувството за безпътица и недоверието в институциите. 

Затова в отговор на политическото и властово статукво, което възпрепятства дългосрочното развитие на България, са необходими законови и организационни промени, които да гарантират модел на управление, основан на принципите на откритост и отзивчивост към обществото, обоснованост на управленските решения, отчетност, реална отговорност.
Първостепенните национални приоритети, изискващи последователни и устойчиви инвестиции за развитие на човешкия и социалния капитал, са: образование; здравеопазване; духовност и култура; демографска, семейна и младежка политика; регионално и местно развитие; наука и иновации; политики за насърчаване и подкрепа на малкия и семейния бизнес. Държавното управление слабо се интересува от проблемите на хората и е необходимо реално, а не пропагандно подобряване на техния живот.

Водещият национален интерес трябва да е изграждане на здравословна и стимулираща човешкото развитие публична среда, а от гледна точка на външната политика – трайното конкурентно позициониране на българската държава в глобален контекст. Това означава и много по-ефективно участие в международните организации, в които членуваме, и взаимодействие с нашите партньори, при което ясно да се отчита националният интерес.

Набелязаните цели и приоритети трябва да бъдат подкрепени с адекватно реформиране на държавната фискална и инвестиционна политика, както и гарантирането на сигурността на личността, собствеността, общността и страната.

Дори и добре написани политики и програми ще остават неосъществени, ако не се проведат дълбоки реформи, които да овластят гражданите и да наложат лична политическа и управленска отговорност. Необходими са конституционни и законови промени, гарантиращи ефективното прилагане на управленски модел, основан на горепосочените принципи. Законът следва да предоставя гаранции, че всеки, който е получил власт от гражданите, ще я упражнява по задължителни стандарти, ще се отчита и ще носи реална отговорност.

Отговорът на въпроса откъде трябва да започне оздравяването, е ясен – от „върха”. От върха на държавата тръгва създаването на нужната нова сплав от морал и компетентност, а това изисква нова система за подбор на овластените, функционираща под контрола на обществото. Тук се включват не само честните избори, но и ефективният следизборен контрол върху избраните. Това е истинската алтернатива на статуквото и средство за насърчаване на гражданската активност.

Трябва да се установят както по-ефективен контрол и по-строги санкции за корупция и злоупотреба с власт, така и нови стандарти и ефективни механизми за политическа, административна, материална и морална отговорност в духа на съвременните европейски практики. Необходимо е правната уредба да задължава министър-председателя редовно да отчита резултатите от своята работа и от дейността на ръководеното от него правителство пред Народното събрание. 

Чрез съществено преработване на законовата уредба и на институционалните практики следва да се ограничи съзнателното заобикаляне или нарушаване на изискванията за оценка на въздействието на законодателството и политиките.  Всеки орган на власт, всяка администрация и всяко длъжностно лице трябва да се отчитат пред обществото за изразходваните средства и постигнатите резултати. Днешната безотчетност и подмяната на отчетността с рекламни акции следва да се замени от цялостно законово уреждане на процеса на планиране и отчитане на резултатите от управлението.

Реформата в съдебната власт е от ключово значение. Една от първите стъпки в тази насока е създаването на механизми за недопускане на политически и други обвързаности в съдебната система и създаването на функциониращ обществен контрол върху действията на прокуратурата и практическа възможност за разследване на главния прокурор.
Трябва да се възстанови неприемливо ограниченият съдебен контрол върху актовете на органите на властта и да се отстранят правните и практическите пречки пред упражняването на конституционно закрепеното право на защита.

Предлаганият нов Национален стратегически проект има за цел максимален брой български граждани да се почувстват съпричастни и да станат съавтори на идеите и начинанията. Разколебаното чувство за общност е най-разрушителната последица за общественото съзнание от вируса на злоупотребата с власт и корупцията, поразил държавата и обществото. С публикуването и обсъждането на този проект се поставя начало на  общонационално усилие за нашето бъдеще и за началото на изграждането му още от утрешния ден. В това усилие има място за всяко разумно предложение и за всеки честен принос.