Калин Манолов, manolov.blog

От три години времето върви назад. Бутат го в тази посока двете комунистически империи Китай и Русия. В края на 2019 с ковид-кризата Китай се опита да ни върне в 1984-та, и постигна плашещи успехи. Путин обаче завидя и надцака пандемията с война. Русия нападна Украйна. 2022-ра заприлича на 1953-та.

За по-младите – 1953-та е зората на Студената война, която очевидно не завърши през 1989-та. И по-точно – онзи неин етап, до който според мен максимално се доближихме през последните 2 месеца. Информационната война. Тя е основно средство на световната политика през цялата история на човечеството, доминиращ начин за постигане на духовна, политическа, финансова и икономическа власт в света. За краткост я наричаме пропаганда.

САЩ и Западът по принцип трудно стигат до идеята, че съветската/руската пропаганда трябва да се неутралиризира. Минаха 8 години след края на Втората световна война, преди Щатите да се решат „да съборят Кремъл“ не само с „куршуми“, за които не пестят пари (САЩ изхарчват 1 трилион долара за ядрени ракети от началото на Корейската война през 1950 до изпращането на войски във Виетнам през 1965), но и с думи. През 1953 се създаде Националния комитет за Свободна Европа – проект на Джон Кенън („дългата телеграма“), основан от Алън Дълес и до 70-те години на 20 век – финансиран от ЦРУ. Пропагандата на Радио „Свободна Европа“ (за Източния блок), и Радио „Свобода“ (за СССР) в комплект със „Звездните войни“ срути комунизма.

Време е Западът да вземе превес в хибридната война, както е новото име на информационната/политическата/идеологическа война от времето на комунизма. Русия все още доминира в нея заради разпиляното противодействие на Запада. Това трябва бързо да се промени.

Изискват се единни и и динамични усилия, за да се завладеят сърцата и умовете на хората, и най-вече на младите. Те са без достатъчно жизнен опит, но с искрен стремеж към свобода и справедливост. Този естествен стремеж ги води до странни заключения. Например, че мнозинството руснаци одобряват лидера си, защото той споделя техните принципи и защитава техните интереси, а не заради тоталната пропаганда на режима и силовата разправа с всеки потенциален конкурент. Или че американският протекционизъм и икономически егоцентризъм са гибелни за света, но руският авторитаризъм не е нищо повече от народписхология. И т.н.

Руската хибридна пропаганда в момента се концентрира най-вече върху безкритичния и безусловен пацифизъм на младите. Естествено, по-голямата част от хората не искат да воюват. Но има една малка част лоши хора, които искат. Затова войните никога не спират. И когато лошите хора решат да воюват, „аксиомата за ненасилие“ не работи. Едностранният пацифизъм се превръща в покана за агресия. Да, трябва да се забрани използването на въоръжена сила при разрешаването на спорове между личности и нации. Да, войната трябва да бъде поставена извън закона в името на човечеството. А режимите, които предизвикват войните? А правителствата, които употребяват насилие върху собствените си граждани? Те не трябва ли да бъдат поставени извън закона? Не можеш да се противопоставяш на употребата на сила срещу въоръжени противници, и да я одобряваш срещу невъоръжени. Или поне не трябва. Иначе влизаш в хибридните сценарии.

Що се отнася до врага, той трябва да бъде опознат, да му се влезе в главата и да се промени начина, по който вижда света. Нямам предвид Путин и руското политическо ръководство. Първо – те са непоправими, второ – нямат път назад. Това важи и за българските рубладжийски партии и хибридни медии, чиято вече неприкрита цел е изваждането на България от НАТО и ЕС и повторното й превръщане в най-близък руски сателит. Имам предвид обикновените руснаци и онази според мен преувеличена част заблудени и индоктринирани българи, които харесват Русия и Путин. С тях трябва систематично и методично да се работи по начина, по който работеше западната контрапропаганда по време на Студената война.

Целта й в Русия ще е да се подхрани съпротивата срещу путиновия режим. Тази съпротива от своя страна трябва да убеди Запада, че любовта към Свободата у повечето руснаци е по-силна от заслепението и подчинението пред Путин. 75- процентната подкрепа, която сега оказват руснаците на полуделия кагебист в Кремъл, не вдъхновява особено света да помага за свалянето му.

Но доколко реална е тази подкрепа? Обикновените руснаци са подложени на комбинация от наистина безумна денонощна гьоблесова пропаганда, затваряне на независими медии и репресии срещу свободомислещи журналисти. Колко честно би отговорил един човек на въпрос „Подкрепяте ли войната в Украйна?“, след като и самият въпрос, и отрицателният му отговор могатт да му донесат 15 години затвор?

Разбира се, освен за смелост, става дума и за пари. Путин харчи повече от 110 милиарда рубли годишно за пропаганда само от бюджета, без да броим олигарсите. Колко харчи Западът и България?

На фона на Русия сумите клонят към нула. Пропагандната пестеливост е функция на западното мислене, че свободата и демокрацията се рекламират сами. Щеше да е вярно, ако я нямаше Русия, нямаше го Путин и нямаше война. Сега обаче тази пестеливост трябва да се преосмисли, особено на фона на милиардите, които цивилизованият свят дава на Украйна, за да срази източните варвари. Стотици пъти по-малко средства са нужни, за да бъде сразени най-силните дивизии на Путин – пропагандните.

Има кой да направи това в Русия. Онзи ден Навални писа във Фейсбук: „Имаме нужда от реклама. Много реклама. Огромната национална антивоенна кампания ще започне с рекламна кампания. 200 милиона импресии на ден, за да стигнат до всеки руски интернет потребител два пъти дневно. Истории, публикации, споделяния. В цяла Русия, в градове и села. Във всеки таблет и всеки телефон“. И призова Джо Байдън, Държавния департамент, Борис Джонсън, Европейската комисия, Жозеп Борел, Урсула фон дер Лайен, Марк Зукърбърг, Сундар Пичай, спешно да намерят решение за смазване на пропагандата на Путин, използвайки възможностите за реклама в социалните медии.

Това е рецептата. Има кой да я осъществи и в България. Но политическият ни елит трябва да осъзнае колко е важно да се спечелят умовете и сърцата на хората, и най-вече на младите. Не по.малко важно е да се задържат. Купването на медии и политическото инженерство не излизат по-евтино.

Разбира се, много от вярващите в пропагандата на Кремъл – в Русия и извън нея – искат да бъдат лъгани. От тях не може да се очаква да направят дори минимално усилие да чуят алтернативно мнение. Не само от мързел, но и от страх. Истината боли. Но борците за истината би трябвало още повече да се стимулират от това.

И понеже започнах с исторически паралели – Западът постига пропагандно предимство пред Съветите, което те никога не наваксват, след среднощната реч на Хрушчов пред делегатите на ХХ конгрес на КПСС на 25 февруари 1956. Четири часа Хрушчов развенчава култа към личността на Сталин. ЦРУ се сдобива с тази реч чрез израелската служба за вътрешна сигурност Шин Бет. На 4 юни 1956 Ню Йорк Таймс я публикува цялата – 26 000 думи. Политическата ос на света се измества.

Нещо подобно ще се случи и след смъртта на Путин. Сигурен съм в това.