Алекс Алексиев, bulgariaanalytica.org

Макар че Западна Европа и Вашингтон не желаят да признаят този злощастен факт, но под управлението на Реджеп Тайип Ердоган, Турция отдавна се е отказала от претенциите си да бъде демократична държава и открито следва политики в ущърб на демокрацията, върховенството на закона и западните критерии за сигурност. Накратко, Турция се превърна в ислямистка диктатура, която е толкова застрашителна за западните интереси, колкото и Иран, с тази разлика, че Западът я е оставил да поддържа шарадата, че все още е член на НАТО и западната общност на народите. Това е твърде опасна шарада, която неизбежно ще ни преследва, като бумеранг, защото реалността е, че ислямистът Ердоган има амбиции, които отиват отвъд Турция и дори Близкия изток. Известен с възхищението си от Османската империя, Ердоган представя себе си като водач на една нова Османска империя, изградена върху основите на ислямизирана Турция, но упражняваща своето влияние далеч отвъд нейните граници. Мнозина биха отхвърлили това като нереалистична мечта и в крайна сметка може да са прави. Но междувременно, докато я следва с цялата си енергия, Ердоган вече е причинил много щети както, в Турция, така и в чужбина. Достатъчно красноречив е фактът, че на последния референдум турците, които живеят в Германия и Холандия в продължение на десетилетия, гласуваха за Ердоган в по-големи проценти (60% и 70% съответно) от избирателите в самата Турция.

Ключът към разпространението на ислямисткото послание на Ердоган

е една организация, наречена „Дианет” –

Комитет по религиозните въпроси на Турция, която е пряко подчинена на него. Малцина западни лидери (ако има такива) някога са чували за този комитет, въпреки важността му. Първоначално Дианет е създаден от Мустафа Кемал Ататюрк през 1924 г. с цел обучение на имами за джамиите, но по-важното е, че на комитета е била възложена задачата да предотврати радикализацията на турския ислям. Видът на образованието, получено в тези институции, подобни на медресе и наречени „имам-хатип”, се считаше за второстепенно и не отговаряше на изискванията за влизане в университета или за правителствена работа. По време на идването на власт на Ердоган през 2002 г. имаше 450 училища имам-хатип, с около 60 000 ученици. Повечето от тях бяха синове на слабо образовани, но всеотдайни мюсюлмани, на които Ердоган, самият той  продукт на такова училище, гледаше като на основните кадри за ислямизацията. И така, след като неутрализира турските военни посредством фалшиви, но в крайна сметка ефективни демонстративни съдебни процеси, Ердоган се зае да изгражда и популяризира армия от благочестиви възпитаници на имам-хатип, предани на него, подобно на еничарите на Османската империя, които са се считали сами за роби на султана си и на никого другиго. Тук трябва да се спомене, че тези медресета, както и задължителната религиозна учебна програма в Турция, са силно дискриминационни, доколкото преподават изключително Сунитската школа Ханафи на мюсюлманска юриспруденция, която не се практикува от големите популации алевити и кюрди, които следват Шафи мадхаб, да не говорим за милионите светски турци.

Назначавайки през 2010 начело на Дианет един ревностен ислямист (който поставя Израелската антитеростична организация на равна нога с ИДИЛ), Ердоган отстранява всички кариерни пречки, които преди това са съществували за възпитаниците на имам-хатип, и започва да ги третира преференциално при назначаване на правителствена и военна служба, предоставяйки на Дианет огромни суми пари и ислямизирайки учебната програма, включително с изключване на теорията за еволюцията от нея. Това бързо прави тези училища изключително желана кариерна възможност за амбициозните ислямисти. И така, до 2015 г. вече има 1961 училища имам-хатип, с над 1,2 милиона студенти и бюджет от 2 милиарда долара.Тези прекомерно големи числа, ясно надхвърлящи нуждите на 85те хиляди турски джамии, разкриват амбициите на Ердоган да напълни правителството и армията с надеждни ислямисти, както и дългосрочната му програма за изнасяне на неговия ислямистки дневен ред към турската и мюсюлманска общности на диаспората в Европа и отвъд нея. Малко хора осъзнават, че след относителното отстъпление на усилията на Саудитска Арабия за финансиране на радикални ислямистки проекти на Запад, Турция все по-често е основният фактор за финансиране на радикализацията на европейските мюсюлмани. Тя е в добра позиция да направи това поради големите турски общности, имигрирали в Западна Европа като гастарбайтери през 60-те и 70-те години на миналия век, както и значителния брой на местните турски и / или тюркски народи на Балканите и в Централна Азия. Много, ако не повечето от имамите, изпратени от Дианет в Европа, обикновено не говорят местния език и едва познават обществата, в които се намират, нито се насърчават да ги опознаят. Единствената мантра, която турските чиновници повтарят до припадък, е,

че асимилацията е погрешна, или както казва самият Ердоган, че  е „престъпление срещу човечеството”.

Няколко скорошни проучвания показват, че турците от трето поколение в Германия не са по-добре интегрирани, отколкото първото.

С това обезпокоителните новини не се изчерпват. От редица западноевропейски страни достигна информация, че служителите на Дианет и на джамиите работят в тясно сътрудничество с турската разузнавателна организация, МИТ, с цел шпиониране на други турци от името на правителството на Анкара. Един немски източник разкрива, че в джамиите работят 6000 шпиони на МИТ, а холандският ръководител на Дианет призна публично, че се занимава със шпионаж. Освен това, Турция полага усилия за построяването на редица мега джамии на места, където има малко мюсюлмани, като Букурещ и Будапеща, както и за създаване в Източна и Западна Европа на партии, предназначени да обслужват турския властник. Докато Западът най-накрая разбере, че ислямистка Турция не е негов приятел и не започне да действа по съответния начин, всичко това ще е в ход.