Св. мъченик Теодот, подобно на св. ап. Павел, станал "всичко за всички" във времето на страшното гонение при император Диоклетиан. Съдържател на страноприемница в гр. Анкира, неоткрит още от езичниците, Теодот ревностно помагал на своите единоверци. Той ги укривал в дома си от преследвания, хранел гладните и лишени от покрив и имот християни, ободрявал ги и откупвал затворените в тъмница. Телата пък на умрелите мъченици той издирвал и откупвал на висока цена и ги погребвал по християнски, макар да знаел, че заради това сам се излага на опасност да бъде измъчван и дори убит. Така се и случило. 

Между другите християни в това време били заловени седем девици, доживели до старост в целомъдрие, които заради изповядване на християнската вяра били предадени на различни изтезания, след което били хвърлени в езеро с привързани на шията камъни. Свети Теодот заедно със своя сродник Полихроний и някои християни намерили телата им и ги погребал. Когато на другия ден управителят узнал това, страшно се разгневил и заповядал старателно да издирят виновните, а телата на светите мъченици били изгорени. 

Между другите християни, подозирани по тоя повод, бил задържан под стража и Полихроний. От страх, че ще бъде смъртно наказан, той издал Теодот. Като узнал за това, Теодот доброволно – въпреки че имал възможност да се скрие – се отправил при управителя. На убеждаванията от страна на всички присъстващи да се отрече от Христа Теодот възразил с реч за суетата на езичеството и с проповед за Христа, с което възбудил най-силно негодувание у жреците и народа, които настойчиво искали смърт за дръзкия хулител на техните богове. Теодот бил подложен на най-жестоки изтезания. След 15-дневен затвор и след нови изтезания той бил предаден на смърт 303 г.