Св. преподобни Тит Чудотворец

През осми век животът на Христовата църква на Изток бил разстроен от иконоборческата ерес. Повечето от византийските императори от онова време сами били иконоборци, покровителствали иконоборците и издавали постановления и наредби срещу почитателите на светите икони. Защитниците на православното учение били гонени, отстранявани от служение, заточвани и притеснявани по най-различни начини. Поради това мнозина от тях доброволно напускали светския живот, уединявали се в пустинни места и там се предавали на молитва и духовни подвизи.

Блаженият Тит от ранна възраст възлюбил Христа и приел монашески образ, с огромно търпение преминавал по скръбния трънлив път на иноческия живот. Заради своето голямо смирение и послушание го възвели в сан презвитер - пастир на словесните овци. Преподобният Тит се преизпълвал с огромна любов към своите ближни. Опазил се чист от най-млада възраст и душевно, и телесно, свети Тит бил като Божий ангел на земята. Заради добродетелния си живот той бил удостоен от Бога с дар на чудотворство. Просиял с добродетелите на монашеското житие, свети Тит същевременно бил непоколебим стълб на православието, тъй като ревностно защитавал светата Църква от нападките на еретиците иконоборци. Поживял доста и посочвайки на своите последователи достоен за подражание пример на постнически живот, преподобни Тит мирно заминал при Господа.