Отец Владимир Дойчев

Стотици пъти съм разпръсвал жито по гробове... Поемал съм кутията и лъжицата от треперещи ръце. Старая се винаги да разкажа, че то символизира вярата ни във възкресението! Както житното зърно изгнива в земята, а после от него се ражда клас, така Христос ще ни вдигне обновени от земята в последния ден! Това внася лъч надежда в опечалените! Докато говоря, някои плачат тихо, други вият на висок глас. Трети стискат зъби и мълчаливо преливат вино и вода върху пръстта. Моментът винаги е особен, винаги покъртителен! Никога смешен! Никога ироничен! Никога саркастичен! Не съм и подозирал, че ще се наложи да обяснявам това! Боже, докъде стигнахме?!

Стотици пъти съм разпръсвал жито заради покойните! Но никога заради жив човек! И ви питам... Аз, виделият толкова смърт през живота си... Какво е това? Заклинания? Вуду? Майтап? Добре, животът ни е съсипан, да досъсипем и малкото неща, пред които все още благоговеем ли?

Кои са тези хора, които привикват народа ни да мъкне ковчези и да носи жито за 40-ти ден на жълтите павета? Кой е този оратор и неговите приятели? Какво добро са направили? Заради кое им вярвате? Защо участвате в ритуалите им? Накъде ви водят? И там хубаво ли е? Други ковчези ще има ли? Други бесилки? Други четиридесетници? Кой ще избира на кого да носим жито? На живи или на мъртви? Ако мразим достатъчно дълго и достатъчно силно, ако мразим до смърт, ще дойде ли очакваният щастлив живот?

Уважавам желанието на протестиращите да искат нещо по-добро за страната ни! И си позволявам да ги посъветвам: ако бързо не се разграничите от хората, като този с житото, ако не ги прогоните от средата си, скоро ще спрат да ви различават от тях! И всички нормални хора ще се гнусят от вас! А нормалните хора са мнозинство! И точно те са народът!  

Източник: Фейсбук