На 1 ноември християнската църква почита повторно братята лечители безсребреници и чудотворци Козма и Дамян (честват се и на 1 юли).

Братята били родени в Асирия, Мала Азия в семейството на грък езичник и християнка. Те изучили целебните свойства на билките и се прочули като целители. В житието им са описани способностите им да лекуват слепота, куцота, рани по тялото. Затова българите ги наричат “светите врачове” или “врачи” (наименование за гадатели и лечители).

Братята Козма и Дамян помагали и не взимали от никого нищо, затова хората ги нарекли безсребреници - безвъзмездни лекари. След смъртта им над гроба им бил построен храм, в който ставали много чудеса. Светците са покровители на знахари, баячки и билкари и имената им се споменават в баяния против болести и уроки. Най-ранните техни икони у нас са от 12 век. Култът към лечителите е бил силно развит в земите на Източната Римска империя.

В традициите на българите 1 ноември е свързан и с празника

СВЕТИ ВРАЧ

В народната памет светецът се споменава като покровител на народните лечители. Неговата история е свързана с братята чудотворци Козма и Дамян безсребреници. 

В деня на братята лечители се спазват някои забрани - жените не работят, за да не се разболяват семействата им и домашните животни. Стопанките месят и раздават пити за здраве. Срещу празника болни и хроми хора отиват да преспят по поляните в близост до черква или параклис, чийто патрон са светците, а на сутринта измиват лицата си с вода от близкия лековит извор - аязмо.

В почитането св.Врач българинът е изразил разбирането, че може да бъде постигнато физическо здраве, когато излекуваме душите си.

Не случайно днес отбелязваме и Деня на народните будители, които са нашите истински духовни лечители.