10 януари

Православната църква почита свети Григорий, епископ Нисийски. Той е християнски светец, богослов, философ, един от отците на Църквата, епископ на град Ниса (Nyssa), сега Невшехир, на територията на днешна Турция. по-млад брат на свети Василий Велики, приятел на Григорий Богослов.

Григорий Нисийки е роден е около 335 г. в Кесария или Севастия. За детските и юношеските му години не са запазени сведения. Младият Григорий приема длъжността четец (анагностос) при църковното богослужение. Впоследствие напуска църковното служение и става учител по красноречие. Поради недоволството и упреците от страна на неговите приятели Григорий се отказва от светското поприще и постъпва в основания от Василий Велики манастир на брега на р.Ирис, където в продължение на около десет години се отдава на задълбочени богословски занимания : изучаване на Свещеното Писание и светоотеческите съчинения и литературно -богословско творчество. Тук написва първото си съчинение „За девството“.

През 372 г. Григорий е ръкоположен за епископ на малкия град Ниса в диоцеза на Кесария Кападокийска. Като епископ Григорий е ревностен защитник на православието и противник на арианите, които се ползвали от подкрепата на император Валент. През 375 г. по нареждане на Демостен, заместник - управител на Понт, в Анкира се свиква събор от лоялни на властта епископи-ариани. Оспорена е каноничността на избора на Григорий за епископ и му е отправено обвинение за присвояване на църковни средства. Григорий е задържан, за да бъде изпратен под стража в Анкира, но успява да избяга по пътя. През пролетта на 376 г. в Ниса е свикан нов ариански събор на епископите от Понт и Галатия. Григорий не се явява на събора, отнета му е епископската катедра и е осъден на изгнание.

Едва след смъртта на император Валент в 378 г., Григорий е възстановен от православния император Йовиан на своята катедра. След завръщането си от изгнание Григорий отново се отдава на проповедническа и литературно - богословска дейност. Участва в поместния събор през 379 г. в Антиохия, а през 380 г. е избран за кратко за Севастийски архиепископ. През 381 г. участва във Втория вселенски събор в Константинопол, като един от най-авторитетните и най-влиятелни богослови. В изпълнение на решението на събора император Теодосий с указ от 30 юли 381 г. обявява за пазители на православието в Понт - Еладий Кесарийски, Отрий Мелитински и Григорий Нисийски. След Втория вселенски събор Григорий няколко пъти посещава Константинопол. През 382, 383 г. и 394 г. взема участие на свиканите там събори и продължава борбата против арианите. От 394 г. е последното известие за живота му. Вероятно наскоро след това умира.

Почитан от Римокатолическата, Православната, Ориенталските Православни, Англиканската и Лутеранската църкви.