15 май

На 15 май Православната църква почита паметта на Пахомий Велики – един от най-великите подвижници на ранното християнство и основоположник на общежитийното монашество.

Св. Пахомий Велики бил роден около 292 година в Горен Египет в семейство на езичници, а баща му бил грък по произход. Още като млад бил взет в римската войска. Именно по време на военната си служба за първи път се докоснал до християнската вяра, след като видял как местни християни с милосърдие и любов се грижели за войниците, без да очакват нищо в замяна. Това дълбоко разтърсило младия Пахомий и променило живота му.

След освобождаването си от войската той приел Свето Кръщение и решил да се отдаде изцяло на духовен живот. Оттеглил се в пустинята, където станал ученик на строгия подвижник Паламон. Под негово ръководство св. Пахомий преминал през години на суров пост, непрестанна молитва и тежки изпитания.

По-късно, след духовно видение, той основал първия общежитиен манастир в местността Тавена на брега на река Нил. За разлика от отшелниците, които живеели сами, монасите при св. Пахомий живеели в братство, трудили се заедно, молели се заедно и следвали общ устав. Именно затова той е смятан за създател на организираното монашество в християнския свят.

Славата на неговата мъдрост и духовна строгост бързо се разнесла из Египет и около него започнали да се събират хиляди монаси. Според църковните предания под негово духовно ръководство се намирали повече от 7000 души, а някои източници посочват дори 12 000 монаси в различни манастири.

Св. Пахомий бил известен не само със строгия си аскетизъм, но и с огромното си смирение, милосърдие и грижа към братята. Той въвел ред, дисциплина и духовни правила, които по-късно оказали влияние върху цялото източно и западно монашество.

Църковното предание го нарича и първи схимник, защото приел великия ангелски образ – най-висшата степен в монашеския живот, символ на пълното посвещение на Бога.

Св. Пахомий Велики починал мирно около 348 година след кратко боледуване, вероятно по време на епидемия. След смъртта му делото му продължило да се разпространява, а основаните от него монашески правила се превърнали в основа за развитието на монашеството в целия християнски свят.

В народната традиция денят се свързва с молитви за духовна сила, смирение и закрила от беди.