9 януари

Днес Църквата почита свети мчк Полиевкт. Той живял по времето на император Валериан, бил уважаван войник, а прекрасна дружба го свързвала с друг войн - Неарх. 

Неарх бил християнин и споделял с езичника Полиевкт упованията си на Христовата вяра.

Християнските истини не били безразлични на разумния и благороден Полиевкт. Неарх се безпокоял при засилването на гонението след втория едикт на Валериан през юли 258 г., да не би неговият приятел да се отрече от него, когато го предадат на мъчения. И най-вече се боял от една разлъка във вечността.

В очакване на неизбежното мъченичество на своя вярващ приятел Полиевкт съзнал колко дълбоко е споделял убежденията на християнина и колко много се е поддал на неговото въздействие. Един ден той отишъл на градския площад. Там прочел на всеослушание Валериановия едикт, разкъсал го на парчета и го захвърлил под нозете на минувачите. Като видял да се отнасят към капището идоли, той се втурнал и започнал да ги разрушава. Веднага го заловили и предали на изтезания. Палачите му го осъдили на смърт.

С любов и нескривано тържество св. мъченик Полиевкт оглеждал множеството, струпано около лобното му място. Като съзрял приятеля си Неарх, той отправил към него последните си думи: Бъди мъжествен, приятелю! Помни завета на любовта, който е сключен между нас!

Той привел главата си под меча и предал духа си на Бога, кръстен в собствената си кръв.

Св. Полиевкт бил първият мъченик в арменския град Мелитин при р. Ефрат. След него погинал и Неарх.