Свети великомъченик Теодор Стратилат

8 февруари

Свети великомъченик Теодор Стратилат се почита от православни и католици като светец. Родом е от град Евхаита в Мала Азия и е живял в края на 3 век и началото на 4 век, по времето на императорите Константин и Лициний. Назначен е бил за стратилат (пълководец) в римския гарнизон на град Хераклея Понтийска (дн. Карадениз Ерегли), близо до Черно море.

Според християнските агиографи император Лициний бил недоволен от покръстването на множество жители на управлявания от Теодор град и изпратил да го доведат при него в Никомидия. Теодор отказал да се яви и на свой ред написал писмо до императора, в което искал той да дойде в Хераклея. При пристигането си в града Лициний го поканил да принесе жертва на езическите богове пред народа. Теодор помолил императора да отложи жертвоприношението с два дни и да му позволи да вземе златните и сребърни идоли вкъщи. Лициний се съгласил, но Теодор още същата нощ ги унищожил.

Отново според християнските легенди, след като Лициний научил за това, той заповядал да бият Теодор с волски жили и оловни пръчки, да го обгарят с огън, с остри керемиди да трият раните му. След дълги изтезания го затворили в тъмница за пет дни без хляб и вода. На петия ден бил прикован на кръст, войници стреляли в лицето му и изболи очите му. Мъченичеството на Теодор завършило с посичане с меч.

През Средновековието култът към Теодор Стратилат е много разпространен. При основаването на Венеция, заедно със св. Марко, св. Теодор Стратилат е провъзгласен за патрон на града. И до днес една от най-големите реликви на венецианската църква „Сан Салваторе“, разположена недалеч от Риалто, е тялото на св. Теодор Стратилат, поставено в мраморен саркофаг в дясната част на олтара. Неизвестен майстор от XVII в. е изобразил върху северната стена на храма фреска за тържественото внасяне на тялото на светеца във Венеция и в определения за това храм. Мощите на светеца са били заграбени през 1257 г. и пренесени във Венеция през 1267 г. от латинските рицари кръстоносци. Преди това са се съхранявали в „Св. София“ – една от църквите на българския град Несебър, където се почитали от векове.