Папа Франциск се спомина на 88-годишна възраст, след като прекара над месец в болница в Рим с двустранна пневмония и трудно възстановяване  продължение на няколко седмици.

Макар да се чувстваше малко по-добре през последните дни и да поздрави вярващите навръх Великден, той бе слаб и не успя да води пасхалните служби, които бяха поверени на кардинали.
На фона на всичко това е почти сигурно, че кардиналите вече са обсъждали евентуалния му наследник, с надеждата да избегнат продължителен конклав.

Последният път, когато това се случи, беше през 2013 г., когато папа Бенедикт XVI подаде оставка на 85-годишна възраст – нещо невиждано от 600 години. Тогава изборът на нов папа отне около две седмици, след което бе избран аржентинският кардинал Хорхе Марио Берголио – папа Франциск.

По думите на ватиканския експерт Джон Тавис, при настоящия преход изборът вероятно ще бъде по-бърз, защото кардиналите са наясно, че светът следи процеса отблизо. „Дълъг конклав може да породи съмнения за вътрешни разделения. А още по-лошо – може да изгуби интереса на света.“ - каза той пред "Ню Йорк Поуст".

Засиленият обществен интерес към изборния процес бе подхранен от холивудската продукция „Conclave“ (2024), номинирана за „Оскар“. Филмът представя драматичен сценарий на интриги, шантажи и дори терористичен атентат по време на избора на нов папа.
Историкът д-р Сюзан Хансен от Университета в Далас обаче нарича филма „поредица от клишета, поднесени с лява идеология“ и предупреждава да не се приема като историческа реалност.

Реалният избор на папа се дели на два етапа: предварителните разговори между кардиналите и затворения конклав в Сикстинската капела, където се гласува в пълна тайна.

Изборът на папа изисква мнозинство от две трети от кардиналите с право на глас. Макар технически всеки покръстен католик мъж да може да бъде избран, от 1378 г. насам папата винаги е бил избран измежду кардиналите.
Нито един кардинал не води активна кампания за себе си – това се смята за „целувката на смъртта“. Агресивните лобистки действия или сделки за бъдещи облаги могат дори да доведат до отлъчване. По думите на Тавис, дори избраният папа рядко е имал тайно подготвено име. Повечето кардинали приемат, че шансът им да бъдат избрани е минимален и дори не искат този „доживотен товар“.

„Папството не е като да бъдеш президент – да управляваш 4 или 8 години, след което да играеш голф и да печелиш от лекции“, казва Джон Алън, също експерт по Ватикана. „Много кардинали биха избягали с писъци, ако почувстват, че може да бъдат избрани.“ - допълва той.
Същевременно пенсионираните кардинали продължават да се ползват с високи почести, без тежестта на длъжността.

Макар САЩ да имат най-много кардинали-избиратели след Италия, до момента не е имало американец на Светия престол. Имена като кардинал Шон О’Мали, Реймънд Бърк и архиепископът на Ню Йорк Тимъти Долан се споменават, но шансовете им остават слаби.
Причините са както културни, така и политически. Много американски кардинали са възприемани като израз на „културни войни“, а разногласията в американската църковна йерархия будят подозрения у другите кардинали.

Сред сочените за фаворити се открояват няколко имена:
• Кардинал Пиетро Паролин – държавен секретар на Ватикана. Смята се за „сигурен избор“, познава Римската курия добре, но му липсва пастирски опит.
• Кардинал Матео Дзупи – председател на конференцията на италианските епископи, известен с прогресивни, но уравновесени възгледи.
• Кардинал Марио Грек от Малта – ръководи Синода на епископите.
• Кардинал Конрад Краевски от Полша – водещ представител на Франциск в кампаниите за благотворителност.

Очакванията към следващия папа са за стабилност, умереност и вдъхновение
Мнозина вярващи се надяват на „завръщане към нормалността“ след бурния понтификат на папа Франциск, който предизвика дебати по теми като абортите, разводите и правата на LGBTQ+ общността. Експертите прогнозират, че ще се търси фигура, която да продължи по-откритата линия на Франциск, но с по-внимателен език и подход. /БГНЕС