Динята е добър източник на витамини А и С, калий и фибри. Всяка част от месестия плодов зеленчук е годна за консумация, дори семките и кората.

Отглежда се в над 96 страни в целия свят в 1200 разновидности. Обикновено вътрешността е червена, но може да се срещне и бяла, жълта, дори зелена на цвят. Плодът на динята е ягодовиден и има гладка кора (зелена или жълта) и сочна, сладка, обикновено червена вътрешност.

Писателят Марк Твен много обичал да похапва диня, наричал я „храната на ангелите".

Около 92% от масата на динята е вода – това е най-високият процент сред плодовете, заради което тя може да утоли не само глад, но и жажда.
Празникът на динята се отбелязва най-вече в Съединените щати. Сред най-популярните състезания по време на този празник са замерване с дини и надплюване със семки.

В различните райони в България динята се нарича още карпуз, любеница или бостан. Според възприетата класификация на земеделските култури тя е плодов зеленчук.

Смята се, че динята произлиза от Южна Африка, където видът има най-голямо генетично разнообразие. Кореновата система достига до 2 м. дълбочина и 3 м. диаметър. Стъблото е стелещо се, с 3-4 скелетни разклонения, които са овласени.

Прясната диня може да бъде консумирана по различни начини, а често се използва и за ароматизиране на напитки. Кората на динята също може да се яде и понякога се използва подобно на зеленчук.

В Китай тя се пържи, вари, най-често се маринова. При пържене кората се обелва и се готви със зехтин, чесън, люти чушки, лук, захар и ром. Маринованата кора от диня е разпространена и в Русия.

Семената на динята са богати на мазнини и белтъчини и се ядат самостоятелно, добавят се в други ястия или се използват за производство на растително масло.

Отглеждат се специализирани сортове, които имат много малко водниста маса и концентрират енергията си в семената.
В Китай семките от диня се продават печени и с подправки, подобно на слънчогледовите. В Западна Африка се изстискват за масло или се използват за приготвянето на супа и други ястия.