Юлиана Методиев

Истинско безобразие е Георги Свиленски да подвиква на председателя на СДС Румен Христов по време на изчитане на декларация за 10 ноември. По принцип, подвикването е лошо възпитание и слаба джендър идентичност. По улицата момчетата викат ехей, алоу, маце, което се смята за неовладяем хормонален циклон, характерен за пубертета. Един вид, иде му отвътре и няма спирачки. 

Подвикващият Свиленски в пленарна зала има подобен проблем. Несигурна демократична идентичност, на всичко отгоре и партийни вихри в душата му от поръчките на лидерката му Корнелия Нинова. Никак не е сигурен дали е част от демокрацията, настъпила на 10 ноември, или е част от позорното минало на БКП, днес маскирала се като българска левица. Докато Георги Свиленски не си изясни какво (не) е, ще прилича на клисав хляб. Нито демократично втасал, нито изпечен, а и сол няма...

БСП не обича по принцип 10 ноември. Все се опитва да смуши датата в парламентарни шумотевици за пенсионерите и доходите например.  Понеже вдига шум на едро, така и не се разбират фактите. Пенсионерите биват и много бедни, но има и  много рентиери с реституирани апартаменти. Сериозен процент възрастни хора пък притежават нивички на село, дават ги под аренда за жълти стотинки на новите ратаи, а с продукцията хранят внуците си в чужбина. Как така ще иска повишаване на пенсиите на всички!

Лявата БСП  се лигави със старите хора с нашите данъци. Такава лицемерна си беше 45 години. Уж раздаваше хляба по равно и обичаше човечеството, но го беше стратифицирала на тънки филии. Всяка страна имаше неравен достъп до благата. Някоя съвсем мижав, друга, горе-долу, но тия от ЦК и обръчите му от фирми… майко мила! Мностайни апартаменти в квартал Лозенец или улица Оборище, луксозни коли, командировки в лошия запад, вили край Бояна, край морето и в Чамкория безплатни комплекси за почивка, какво ли не!

Трудещи и художествена интелигенция, селскостопански работници и научно-технически елит, миньори, студенти, самотни майки, роми, турци, си съжителстваха парични и безпарични, затлъстели или оскотели, в безбройни множества от паралелни светове като в холивудско фентази. Няколко години преди да падне Тодор Живков от власт, Павел Васев направи документалния филм „Ген“. Цели 25 минути Пенко Пенков, кравар, показва и разказва за черния си, супер черен труд. Хем обича стоте крави, които сам пасе и дои, хем ги мрази. Но повече мрази ония горе, които го ограбват безмилостно и го карат да разправя на гостите от чужбина как комунистическият строй е най-хуманният. Филмът почти не видя екран. Направо го забраниха.

Пост-комунистите не си отиват вече 33 години. Вярно, печелят все по-малко гласове на изборите, но са вътре в политиката. Напират да говорят от трибуната на Народното събрание. Нищо,че им е мръсно бельото, провикват се от стола, репликират, вдигат глъчка.