Новоразчетени пасажи от папирусов свитък, погребан под пластове вулканична пепел след изригването на Везувий през 79 г., може би хвърлят светлина върху последните часове на Платон, ключова фигура в историята на западната философия.

В резултат на революционното откритие е установено, че древният свитък съдържа неизвестен досега разказ, в който се описва как гръцкият философ е прекарал последната си вечер. Изворът описва как е слушал музика, свирена на флейта от тракийска робиня, съобщи „Гардиън“.

Въпреки че се е борил с треска и е бил на прага на смъртта, Платон - известен като ученик на Сократ и наставник на Аристотел, починал в Атина около 348 г. пр.н.е. - е запазил достатъчно яснота, за да критикува музикантката за липсата на ритъм, сочи разказът.

Разшифрованите думи подсказват също така, че мястото на погребението на Платон е било в градината в Атинската академия - първия университет в света, основан от него, в съседство с Музейона. Преди това се знаеше само в общи линии, че е погребан в рамките на академията.

По време на представянето на резултатите от изследването в Националната библиотека на Неапол професор Грациано Ранокия от Университета в Пиза, който ръководи екипа, отговорен за откриването на карбонизирания свитък, определи откритието като „изключителен резултат, който обогатява разбирането ни за древната история“.

„Благодарение на най-съвременните техники за образна диагностика най-накрая сме в състояние да прочетем и разшифроваме нови части от текстове, които досега изглеждаха недостъпни“, каза Ранокия.

Текстът разкрива също, че Платон е продаден в робство на остров Егина, вероятно още през 404 г. пр.н.е., когато спартанците завладяват острова, или пък през 399 г. пр.н.е., малко след смъртта на Сократ.

„Досега се смяташе, че Платон е продаден в робство през 387 г. пр.н.е. по време на престоя му в Сицилия в двора на Дионисий I Сиракузки. За първи път успяхме да прочетем поредици от скрити писма от папирусите, които са били обвити в множество слоеве, залепени един за друг през вековете, чрез процес на разгръщане с помощта на механична техника, която нарушава цели фрагменти от текста.“ - посочи Ранокия.

Той заяви, че способността да се идентифицират тези слоеве и практически да се пренаредят в първоначалните им позиции, за да се възстанови текстовата приемственост, представлява значителен напредък по отношение на събирането на огромни количества информация.

Професорът каза, че работата все още е в начален стадий и че пълният ѝ резултат ще се прояви едва през следващите години.

Свитъкът е съхраняван в разкошна вила в Херкулан и е открит през 1750 г. Смята се, че е принадлежал на тъста на Юлий Цезар.

През годините учените са се опитвали да разшифроват свитъците, намерени в тази вила, известна като Вилата на папирусите.

Доменико Камардо, археолог в проекта за опазване на Херкулан, сравнява въздействието на изригването през 79 г. на Хр. върху Херкулан, древноримски крайбрежен град в близост до Помпей, с хвърлянето на атомна бомба върху японския град Хирошима по време на Втората световна война.

Пирокластичната вълна, предизвикана от Везувий, е била толкова гореща, че мозъкът и кръвта на жертвите моментално са кипнали. /БГНЕС