Свлачището между Смолян и Пампорово, обхващащо местността Райковски ливади, където пропадна пътя заедно с 5 дка планина, се определя от специалистите като най-мащабното в България и едно от най-значимите на Балканите. Темата излиза на преден план след последните активни процеси, довели до прекъсване на пътната връзка между града и курорта, пише Марица.

По данни на областният управител Зарко Маринов след заседание на кризисен щаб днес набелязаните мерки включват възстановяване на газовата връзка с курорта Пампорово, тъй като газопровода с метан е прекъснат при свлачището, а от него се захранват всички хотели в курорта.

Обследва се и състоянието на прохода Рожен, който ще поеме огромна част от целия пътен трафик от региона към Пловдив и вътрешността на страната. Очаква се да се правят геоложки проучвания дали свлачището се движи, и когато то спре, да се правят някакви възстановявания на пътя. Но това не е първото геоложко проучване на това огромно свлачище стигащо от Смолян до кв. Каптажа в Смолян. 

Както неведнъж "Марица" писа, от проведените инженерно-геоложки изследвания, свлачищната зона обхваща площ от около 7.2 кв. км, с дължина над 5 км и ширина до 1.5 км. Тя започва от района на Смолянските езера и достига до северните части на града, като включва и зоните към Пампорово и Райковски ливади.

Още през ноември 2022 г. започна мащабно инженерно-геоложко и хидрогеоложко проучване на свлачището, както писа „Марица“, а Община Смолян е сред 32-те европейски общини, получили подкрепа за въвеждане на добри практики за адаптация към климатичните промени. В изследването се включват български и международни експерти, сред които доц. Лучия Илиева и инж. арх. Зузана Худекова.

Данните от проучванията показват, че свлачището представлява сложна система от множество свлачищни тела с различна дълбочина и активност. Геоложката структура в района е неблагоприятна – почвите са водонаситени, силно напукани и с ниска устойчивост, което създава условия за постепенни, но и внезапни свличания. На места процесите са дълбочинни и достигат десетки метри, което значително затруднява стабилизирането.

Експертите акцентират върху ролята на водата като основен фактор – при обилни валежи и снеготопене се увеличава налягането в почвените пластове и се ускорява движението на земните маси. Именно това обяснява и честите активизации в района, включително и последните събития край Райковски ливади.

В рамките на проучването е извършено детайлно картиране на територията с цел да се обособят зони с различна степен на риск. Целта е да се даде отговор къде и при какви условия може да се строи, какви ограничения трябва да се въведат и какви инженерни мерки са необходими. Според експертите, стандартните подходи за укрепване не са достатъчни и са нужни комплексни решения, включващи дренажни системи, ограничаване на водонасищането и специализирани укрепителни съоръжения.

Темата остава актуална и през следващите години. Както „Марица“ съобщи през февруари 2024 г., кметът на община Смолян Николай Мелемов настоява пред държавата за изготвяне на официално експертно решение за укрепването на свлачището. По думите му, въпреки проведените сондажи и частични анализи, липсва завършено цялостно изследване, което да даде конкретни насоки за действие.

Проблемът засяга не само инфраструктурата, но и стотици частни имоти, особено в квартал Езерово, където ограниченията за строителство и липсата на канализация създават сериозни затруднения за местните жители. Проведени са и граждански инициативи с искане за решаване на проблема, но към момента липсва окончателно законодателно и техническо решение.

Според данните, свлачището е регистрирано още през 1983 г. и има ясно очертани граници – между реките Крива, Мунева и Черна и връх Снежанка. Това потвърждава, че става дума за дългосрочен и мащабен геоложки процес, който изисква системен подход, постоянен мониторинг и значителни инвестиции.