Остро критично писмо за опита за продължаване на традицията „законът да се чете отзад напред“ изпрати Съюзът на юристите в България (СЮБ) до председателя на Народното събрание Никола Минчев, премиера Кирил Петков и шефа на правната комисия Милен Матеев, пише Lex.bg.

Повод за него са измененията в десетки закони чрез заключителните разпоредби на Закона за бюджета за 2022 г. Както „Лекс“ писа, с тях от правния мир се премахва фигурата на съдията по вписванията, създава се Държавна агенция по вписванията и процесуалното представителство на държавата по дела се възлага на министъра на правосъдието. Начинът, по който бяха внесени тези предложения – чрез заключителни разпоредби на бюджета, предизвика остра реакция в правната общност. Така в петък на извънредно заседание на правната комисия за бюджета представители на всички партии в управляващата коалиция обявиха, че те ще бъдат „извадени“ от него и внесени като самостоятелни законопроекти (повече виж тук).

В писмото си до Никола Минчев, Кирил Петков и Милен Матеев председателят на СЮБ Владислав Славов припомня, че преди година най-старата организация на юристите у нас призова в следващия парламент да влязат повече правници, за да се прекратят недопустимите практики, наложени от предишното управление, закони да се променят чрез ПЗР на други, въпреки че нямат никаква връзка (повече за това становище на СЮБ виж тук).

„В края на мандата на 44-то Народно събрание – парламент с най-ниско обществено доверие (7.6% след промените от 1989 г.) Съюзът на юристите в България след кратък анализ на дейността на НС призова всички политически партии и коалиции в кандидатските си листи за народни представители за следващите избори да включат по-голям брой юристи и то с реален юридически стаж, а не юристи по диплома. Вероятно, обръщението ни донякъде е дало ефект, защото от 27 тогава сега юристите са 38, но пак не са достатъчно!“, пише сега Славов.

И припомня: „Един от важните критични моменти в обръщението ни бе, че 44-то НС не само не прекрати, но продължи и разшири отричаната практика да се променят закони с преходни и заключителни разпоредби. Тази опасна и противоконституционна тенденция в законотворчеството наложи „принципа“ законът да се чете отзад напред!“.

Сега от името на СЮБ Славов заявява, че „ще бъде лошо начало законодателната дейност на 47-то НС да продължи с тази практика, опит за което вече наблюдаваме в Преходните и заключителни разпоредби на внесения в НС законопроект за Закон за бюджета на Р България за 2022 г.“.  Той изтъква, че подобен подход нарушава драстично принципите на законодателния процес.

„Не е ясно защо тихомълком и непрозрачно с тази противоконституционна законодателна схема се закриват Агенция по геодезия, картография и кадастър, Агенция по вписванията и Главна дирекция „ГРАО“

Държим да отбележим, че в Решение №1/2020 г. на Конституционния съд на Р България е посочено, че за да бъдат конституционосъобразни, приеманите от НС актове, трябва да съответстват както на Конституцията на Р България, така и на останалите действащи закони, защото другото би противоречало пряко на чл. 4, ал. 1, изр. 2 от Конституцията“, пише Съюзът на юристите.

В писмото си до председателя на НС, премиера и шефа на правната комисия организацията сочи, че особен проблем е и че тези промени се правят в закон с едногодишно действие.

„Конституционният съд в свое Решение по конституционно дело 13/1995 посочва, че „ежегодните бюджетни закони са закони във формален смисъл само защото под наименованието „ЗАКОН“ те са гласувани от НС. В основното, същинското си съдържание те не съдържат правни норми. В разходната си част те съдържат разпоредби, с които се овластяват държавните органи да извършват необходимите им разходи на държавни парични средства до определен размер.“ Затова с чл.81 от Закона за публичните финанси Министерският съвет е ограничен със законопроекта за държавния бюджет да предлага изменения и допълнения на други закони, когато не са свързани със съставянето, изпълнението и  отчитането на консолидираната фискална програма“, изтъква СЮБ.

Съюзът на юристите заявява, че има още много аргументи срещу цялостната промяна, но счита, че изложените сега са достатъчни, Министерският съвет да реши да изтегли част от заключителните разпоредби на Закона за бюджета.

Няколко часа по-късно Гражданският съвет към Висшия съдебен съвет подкрепи Съюза на юристите и съобщи, че ще сезира самия ВСС да излезе с позиция срещу практиката закони да се променят чрез заключителните разпоредби на други закони. Освен това Гражданския съвет подкрепи и позицията на съдиите по вписванията срещу премахването им (повече за позицията на съдиите по вписванията виж тук).