Вътрешният репресивен модел и външната военна политика на Минск не са два независими процеса. Система, която не допуска политическа конкуренция вътре в страната, същевременно осигурява предвидимост на режима за Кремъл по въпросите на военното сътрудничество
Тя не е нито прогрес, нито защита на слабите, а идеология на символичната власт, която използва езика, морала и идентичността, за да подмени свободата с нормативна лоялност
