Играта на Беларус - между военната интеграция с Русия и пазарлъка със Запада

Олександър Левченко*

Беларус все по-дълбоко се интегрира във военната и политическата система на Русия, като същевременно се опитва да използва ограниченото възстановяване на контактите със Запада за смекчаване на санкциите и получаване на икономически отстъпки. Това създава двойно предизвикателство за европейските държави: Минск остава част от руската военна инфраструктура, но едновременно с това се стреми да демонстрира готовност за избирателно взаимодействие със Запада.

Това противоречие е особено видимо в три сфери — военната инфраструктура, вътрешните репресии и санкционната дипломация.

Военният фактор

Гродненска област се превръща в едно от ключовите направления за развитие на беларуската военна инфраструктура. Според медийни съобщения представителят на беларуската опозиция Вадим Кабанчук е заявил за разширяване на инфраструктурата с подкрепата на Русия, включително модернизация на авиобаза за руски и беларуски самолети и проверка на бойната готовност на едно от военните формирования.

Самото развитие на военната инфраструктура не означава подготовка за неизбежно нападение срещу НАТО. Географията обаче има значение. Гродненска област граничи непосредствено с Полша и Литва и се намира в близост до Сувалкския коридор — стратегически участък между Полша и Литва, който има критично значение за сухопътната връзка на балтийските държави с останалата част от територията на НАТО. Затова модернизирането на военната инфраструктура в този район разширява потенциалните оперативни възможности на Русия и Беларус в западното направление. Особено значение има възможността беларуската територия, авиобазите, транспортната инфраструктура и логистичните съоръжения да бъдат използвани от руските въоръжени сили.

След 2022 г. Беларус вече демонстрира, че територията му може да бъде използвана от Русия като военен ресурс. Руските войски използваха беларуската територия в началния етап на пълномащабното нахлуване в Украйна, а военното сътрудничество между Москва и Минск продължава да се задълбочава. Следователно въпросът не се свежда само до възможността Беларус да бъде използван пряко при бъдеща руска операция срещу НАТО. По-важно е постепенното създаване на условия, при които руските военни способности в западното направление могат да се опират на беларуската територия, без да е необходимо цялата съответна инфраструктура да бъде разгръщана непосредствено в Русия.

Репресивната система остава непроменена

Вътрешната политика на Минск се развива паралелно с военната интеграция. Беларус не демонстрира системни промени в отношението си към политическата опозиция, независимите медии и гражданското общество. Доклад на независима международна експертна група на ООН за Беларус относно ролята на държавните институции в нарушенията на правата на човека в рамките на наказателното производство описва системни проблеми на различните етапи на преследването — от задържането до съдебното производство и периода след освобождаването.

Според експертите ключова роля в тази система играят Министерството на вътрешните работи, Комитетът за държавна сигурност, Следственият комитет, Генералната прокуратура и съдебната система. Сред документираните практики са произволни задържания, неподходящи условия на задържане, натиск върху задържаните, ограничения на правото на защита, преследване на адвокати и липса на ефективни механизми за търсене на отговорност за нарушения.

Особено внимание привлича делото на бившия боец от беларуско специално подразделение Юрий Гаравски, свързано с изчезването през 1999 г. на бившия министър на вътрешните работи Юрий Захаренко, бившия вицепремиер Виктор Гончар и бизнесмена Анатолий Красовски. По време на апелативното производство в Швейцария на 22 септември Гаравски заяви, че заповедта за ликвидирането на политически опоненти предполагаемо е била дадена от Александър Лукашенко и държавния секретар на Съвета за сигурност и отбрана Виктор Шейман чрез други високопоставени представители на силовия апарат.

Тези свидетелски показания трябва да бъдат оценени от съда заедно с останалите доказателства. Делото обаче показва и друг проблем — липсата в самия Беларус на ефективен механизъм за разследване на престъпления, свързани с политически репресии.

В този смисъл вътрешният репресивен модел и външната военна политика на Минск не са два независими процеса. Система, която не допуска политическа конкуренция вътре в страната, същевременно осигурява предвидимост на режима за Кремъл по въпросите на военното сътрудничество.

*Олександър Левченко е бивш посланик на Украйна в Хърватия и Босна и Херцеговина 2010-17 г., консул на Украйна в Съюзна република Югославия през 1993-97 г. Автор на анализи за руско-украинската война в украински (6 портала) и чуждестранни медии (Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Литва, Сърбия). Професор в Държавната данъчна академия (Киев) и академик на Академията по геополитика и геостратегия (Киев).