Фермерите не могат да бъдат конкурентоспособни без справедливи доходи и еднакви стандарти в търговията с трети страни, заяви министърът на земеделието и храните в оставка Георги Тахов в Брюксел.

Той участва в работна среща на земеделските министри на страните от Европейския съюз (ЕС), съобщиха от българското ресорно ведомство

По думите на Тахов загубата на конкурентоспособност на европейските фермери не се дължи на техни действия, а на съчетаването на растящите разходи с регулаторен натиск и неравнопоставеност спрямо вноса. "Разходите за енергия, торове, фуражи, труд и услуги продължават да се увеличават, докато пазарната възвръщаемост остава несигурна. Това пряко застрашава икономическата устойчивост на земеделските стопанства, особено в държави като България, където доходите са под средните за ЕС", подчерта той.

Георги Тахов е категоричен, че въвеждането на дегресивност в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП) не трябва да подкопава конкурентоспособността на земеделските производители и да дискриминира приноса им към продоволствената сигурност. Той каза още затрудненото снабдяване и повишените цени на производствените ресурси допълнително влошават ликвидността на стопанствата и допринасят за нарастване на потребителските цени.

Българският земеделски министър открои и ново сериозно предизвикателство пред сектора - въвеждането на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM). Той очаква в периода 2026-2034 г. заплащането на въглеродни квоти за производството и вноса на амоняк и торове или налозите върху вноса им да доведат до поскъпване на ключови продукти. Тахов обясни, че това означава всеки тон произведен или внесен в ЕС тор да бъде обременен с допълнителна стойност на цената на неговия въглероден отпечатък.

Той също подчерта, че бюджетът на ОСП трябва да гарантира поне настоящите нива на подпомагане и да бъде постигната пълна външна конвергенция на директните плащания. "България последователно настоява ОСП да остане силна и автономна политика, структурирана в два стълба, с правила, уредени в единен регламент. Необходимо е и запазването на правилото N+3, тъй като правилото N+1 е неприложимо за инвестиции с многогодишен хоризонт", изтъкна Тахов.

По думите му са необходими и гарантирано финансиране за развитието на селските райони, инвестиции в хидромелиоративната инфраструктура, преработката и хранително-вкусовата промишленост, както и от продължаване на преходната национална помощ за чувствителните сектори.

Георги Тахов отбеляза още, че значителна част от административната тежест за земеделските производители произтича от натрупването на изисквания извън рамките на ОСП. Той призова Европейската комисия (ЕК) да предприеме системни и измерими действия за намаляване на административната тежест, включително чрез оценка на кумулативния ефект от законодателството, по-добра координация между секторните политики, реалистични срокове и по-голяма гъвкавост при прилагането.

За търговията със селскостопанска продукция Тахов подчерта, че не може ЕС да изисква по-високи стандарти от своите фермери, а да допуска внос на продукти без спазване на същите норми. Той настоява за по-добро съгласуване на производствените стандарти, засилен санитарен и фитосанитарен контрол върху вноса, както и за ефективни предпазни механизми в рамките на търговските споразумения.

Българският земеделски министър се обяви също за стабилност и предвидимост на политиките, вместо те често да се преразглеждат и да се въвеждат нови регулаторни изисквания.