Чувствахме омраза. Ние бяхме отвратени от постъпките на комунистите, особено когато вкараха хората в ТКЗС-тата, какви зулуми се вършеха, какви побоища, вкарване в затворите тук и там… Всичко това ни отвращаваше. Ние младежи – идеализирахме нещата още тогава, не можехме да понасяме тази система, смятахме, че е престъпна, и в края на краищата Великото Народно събрание в България през 1990 г. ни успокои, че действително ние сме се борили против една престъпна система. Това заяви в интервю за БГНЕС Тако Караиванов от село Малево, Хасковско, един от малкото останали живи хора, лежали в лагера „Белене“ на остров Персин.

„Още през 1955 г. ме изкараха от час и ме арестуваха. Заедно ни съдиха с Георги Пинчев, и понеже бяхме малолетни, присъдите не бяха особено строги“, разказа Тако Караиванов. Той уточни, че е осъден от комунистическата власт на 3 г., а Георги Пинчев на 5 г., останалите задържани са по-получили по-малки присъди от порядъка на 4, 2 и 1 г. Върховният съд, обаче, намалява присъдите им

„От Върховния съд ни намалиха присъдите. На Георги Пинчев я намалиха на 2,9 г., моята намалиха на 1,6 г.“, каза Караиванов и посочи, че тогава излежава присъдата си в старозагорския затвор.

През 1958 г. с инсцениран процес, измислен от Държавна сигурност, той и още 7 души, сред които Георги Пинчев и Генко Йорданов са осъдени отново. „Даже Генко Йорданов с лагера, три пъти е задържан и лежал. Тогава Георги Пинчев го осъдиха на 12 г., мен на 5 г. и другите на 4, на 3 и надолу“, обясни Караиванов.

Тако Караиванов е лежал в затвора общо около 6 г. В лагера „Белене“, разказа, че е бил много малко време. През 1959 г., когато е в плевенския затвор, е откаран в „Белене“, където прекарва няколко месеца, след което е изпратен в затворническата каменна кариера в Самоводене.

На 20 август 1960 г. три от момчетата бягат от каменната кариера в Самоводене и още на другия ден Караиванов е върнат в плевенския затвор за наказание. „Оттам започнаха вече денонощни разпити, съпроводени с 20-дневен карцер“, добави той и уточни, че в продължение на 10 дни са го разпитвали защо момчетата са избягали, какво знае за бягството им.

Комунистическата власт смята, че Караиванов е помогнал на момчетата да избягат, като им е осигурил хора от Хасковско, с които да се свържат, за да им помогнат да избягат. „Обаче, такива имена аз не мога да дам, защото нямах, защото и не знаех и за бягството“, каза още той. Караиванов допълни, че са го заплашвали, че ще го върнат в концентрационния лагер „Слънчев бряг“ в Ловеч, а изпратят ли го там, с него е свършено. Спасява го единствено това, че лагеристите бягат през Малко Търново, а не през Хасковско.

„Разбраха, че не съм давал никакви имена. Там беше едно от най-тежките ми преживявания в затвора. Даже там ми побеля и косата“, разказа той и посочи, че на 29 април 1962 г., след като излежава присъдата си, излиза от затвора.

На въпроса каква е била причината комунистическата власт да го преследва, Тако Караиванов отговори, че през 1951 г. младежка група средношколци възстановяват БЗНС, като се наричат Земеделски младежки съюз „Зелени огньове“, и започват да се занимават с печатане на позиви срещу престъпния комунистически режим. „Но позивите не са печатани с машина или нещо друго“, подчерта той и обясни, че буквите изрязвали от гума и залепяли върху дърво, после ги мажели с туш, като се е работело с ръкавици.

„И така просъществувахме от 1951 г. до 1955 г., когато ни разкриха. Първият път като ни арестуваха Пинчев беше 16-годишен и други още двама бяха 16-годишни, там навършиха 17 г., а пък аз в Държавна сигурност навърших 18 г. И понеже не можаха да ни дадат такива присъди, каквито се искаха, защото бяхме малолетни, затова 1958 г. допълнително ни съдиха“, разказа още Караиванов.

На въпроса как си обяснява, че лагерът „Белене“ не е превърнат в мемориал с национално значение, той заяви: „Как да си обясня? Те си командват същите. От 1944 г. досега те си командват, техните синове, техните деца, техните внуци и сега си продължава така. Така мисля и така е, и затова нещата не могат да се оправят. Нали виждате каква бъркотия е? Те сега са едни и същи, всичките са произлезли от БКП. Сега борбата е кой да глътне кокала, и почват между себе си да се ядат.“

Според Тако Караиванов много трудно ситуацията в България ще се промени. „Много е трудно, защото те владеят икономическата власт, икономиката“, отбеляза той и подчерта, че един от големите комунистически асове – Андрей Луканов категорично е казвал още през 1990 г.: „За да се запазим, трябва две неща да изпълним – да запазим партията, независимо под какво име ще е, и, второ, да овладеем икономиката. Направим ли това ние се запазваме“.

„И това е така, това е така“, заключи Тако Караиванов.