Легендата за „Тъмната страна на дъгата“ остава една от най-интригуващите мистерии в аналите на съвременната поп култура, представлявайки хипнотично сливане между концептуалния шедьовър на Пинк Флойд от 1973 година и кинематографичната класика „Магьосникът от Оз“ от 1939 година. Тази градска легенда предполага съществуването на феноменален синхрон между музика и картина, който се активира, ако албумът бъде пуснат точно при третото изреваване на лъва на филмовото студио MGM в самото начало на лентата.

Историята придобива глобална популярност след статията на журналиста Чарлс Савидж през 1995 година и оттогава почитателите на прогресивния рок откриват десетки изумителни съвпадения. Пример за това е моментът, в който Дороти балансира върху оградата точно при думите на песента „Time“ за балансирането на ръба, или когато Глинда се появява в своя неземен балон под звуците на ефирните вокали в „The Great Gig in the Sky“. Усещането за умисъл се засилва и от факта, че оригиналната обложка на албума изобразява призма, пречупваща светлината в цветовете на дъгата, което мнозина интерпретират като директна препратка към емблематичната песен на Джуди Гарланд „Over the Rainbow“.

Макар музикантите от групата и легендарният звукорежисьор Алан Парсънс категорично да отхвърлят теорията, подчертавайки, че през седемдесетте години не е съществувала видео технология, която да позволи такова прецизно напасване в студиото, феновете продължават да изтъкват и други детайли. Такъв е случаят със смяната на черно-бялата картина с цветна при влизането на Дороти в Оз, което съвпада идеално с прехода към песента „Money“. Самият Ник Мейсън споделя с насмешка, че по време на записите групата е била твърде заета да гледа епизоди на „Монти Пайтън“, за да планира подобни сложни метафизични съвпадения. Психолозите обясняват това колективно преживяване с концепцията за апофения, но въпреки рационалните доводи, симбиозата между аудио и визия остава толкова естетически издържана, че тя редовно се прожектира в арт кина по целия свят, доказвайки, че великите произведения на изкуството често заживяват свой собствен, независим живот.