Юлиана Методиева

Пред Дома на хумора и сатирата в Габрово има артефакт с бюстовете на Карл Маркс, Енгелс и Владимир Улянович Ленин. Няма шега. Габровчани си ги гледат и навярно по-възрастните от тях тайно въздишат за отминалите времена, когато комунизмът беше наръчник какво да мислят и говорят. Въпреки неприличните вицове и смешките по техен адрес. Нито един кмет не се е решил да премахне артефакта като монументална улика за това колко верноподанически си живяхме с БКП и КПСС. А кметовете правят това, което правят премиерите от различни правителства. Сиреч, траят си за купищата съветски паметници. А онзи смешен и жалък министър на културата Наско,  дори даде пари за реставрация и поддръжка на чинията на Бузлуджа.
Министър Атанасов е почти на годините на естонския премиер Кая Калас. Тя е от Реформаторската партия, а той пък от партия накичила се с прозвището Промяната, което е горе-долу със същия политически смисъл. Войната в Украйна завари министър Наско млад-зелен. Когато групата за демонтаж на Паметника на съветската армия поиска оперативно съдействие от Министерството на културата, 

Атанас Атанасов оглуша и дума не отрони

 А щом в София си траят какво извержение е да стърчи срещу най-големия български университет войник, размахващ агресивно пушка, то няма как Маркс, Енгел и Ленин да не ни гледат строго пред Дома на хумора в Габрово!

Премиерът Кая Калас обаче обяви, че ще премахне общо седемте паметници от съветската епоха от обществени места в страната. Защото, написа в Twitter Кая, те са "символи на репресиите и съветската окупация и се превърнаха в източник на нарастващо социално напрежение". Така онзи ден един съветски танк го преместиха в Естонския военен музей във Виимси, северно от столицата Талин. Както властите обещаха, операцията по демонтирането и преместването бяха извършени по „достоен начин".
На танка, изпратен вече завинаги в музея, има реплика, която напомня за съветските войници, загинали при освобождаването на Естония от нацистка Германия. Младата и тотална реформистка Кая Калас казва „няма да предоставим на Русия възможността да използва миналото, за да наруши мира в Естония и да разкъса стари рани“. На българския министър Наско и през ум не му минава да изпрати писмо до посланик Митрофанова, в което да я уведоми за няколко неща. 

Първо, че не може едно 

чуждо посолство да се разпорежда с паметта ни

 по отношение на ролята на Червена армия. 

Второ, че позорният надпис на „благодарност“ към тази армия, изписан през 1954 г., т.е. най-мракобесните времена на настъпилия в български комунизъм, е най-долна и оскърбителна лъжа. 

И трето, че до него е изпратено, подписано от стотици хора писмо, в което се настоява за незабавен демонтаж на ПСА!
Нека да се съсредоточим в конкретните обстоятелства. В Естония министрите излязоха от обувките си от гняв и ужас, че Русия тръгна да прегазва съседна страна. В България младото правителство на Промяната не изпита тези емоции.Чак пък гняв и ужас…Затова и приглушено продумаха, че осъждат войната и ще помагат на Зеленски като му ремонтират старата техника. Не по-различна мекота по отношение на реалните действия на Путин цареше и в Народното събрание. Председателят на Народното събрание Никола Минчев, също толкова млад колкото естонската премиерка Кая Калас, се направи на дръж ми шапката. Как така да демонтираме съветските паметници в София и Пловдив! Вярно, украинците воюват и мрат, грозна работа, но войната си е война, българите имаме свои интереси. От което става ясно,че младостта на политиците в Естония и в България е само една крайно повърхностна прилика. Ако човек бръкне надълбоко, ще открие предимно разлики. Между тях най-важната е, 

мега високото ниво на русофилията у нас

 Кажеш на някой, виж как изнасилват руснаците жени и деца в украинските села, веднага ще ти зацитира Пушкин или Лермонтов. С една дума, злодеи винаги е имало, но руските поети, ех, руските поети, цялата европейска култура се е качила на рамената им!

Ако някой български политик, готвещ се да влезе в следващия парламент, се реши на демонтаж на „Паметника“ на съветската армия, който както е всеизвестно нито е войнишки, та да го пазят международните договори, нито е безукорно художествено произведение, като изключим фигурите на Далчев, това би било същинското 

сбогуване със срамното ни минало

 Онова минало, когато Съветският съюз ни потупваше презрително по рамото. Един вид, хем ви насилихме и окупирахме през 1944 година, хем паметници на благодарността ни издигате. В учебниците по история ви бръкнахме и натаманихме фактите така, че академичното стана политически удобно за нас. Сталин, Ленин, Маркс, въпреки недостатъците им ще останат завинаги в умовете ви като строители на новия живот. И такива ще са и за децата и за внуците ви. Я, гледайте как се целуват около ПСА, какви хепънинги си правят, рок-бандите им свирят, че и София прайд се вие около нас, вашите братушки!
Та, търси се българският последовател на Кая Калас!