Държавният глава Румен Радев прие почетния строй на Националната гвардейска част със знамената светини на церемонията по случай 120-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание пред Паметника на Незнайния войн в София, предаде БНР.
Пред паметника се проведе и тържествената проверка-заря, кулминацията на честванията днес. В началото на церемонията беше отбелязано, че от Освобождението до днес Българската армия няма пленено знаме.
"Илинденско-Преображенското въстание се превърна в най-масовия израз на волята за свобода на нашия народ", изтъкна президентът Румен Радев в словото си на церемонията.
"Това въстание се пренесе далеч във времето, защото резултатите от него надхвърлила далеч неговите непосредствени политически и военни цели", каза още държавният глава.
Споменът за Илинденско-Преображенското въстание трябва да послужи за сближение между България и Република Северна Македония на основата на историческата истина, изтъкна Румен Радев.
"Днес, когато ние поздравяваме хората в Република Северна Македония с техния държавен празник, нека не забравяме, че светлите умове на освободителното движение в Македония и Одринска Тракия мечтаеха да превърнат своя роден край в земя на равноправие и справедливост. Затова и гарантирането на конституционното равноправие на българите в Република Северна Македония и опазването на културното ни и историческо наследство по тези земи ще сбъдне заветите на илинденци от 1903 година."
"Там, където има обща история, стремеж към диалог, доверие и разбирателство, предстои и общо европейско бъдеще", отбеляза българският президент:
"Втори август е символ - на тази дата преди 120 г. българите в Македония и Одринска Тракия доказват, че идеята за демократична република, в която българи, турци, евреи ще бъдат равноправни във всяко отношение, не е увиснала на бесилото заедно с Васил Левски" - каза премиерът Николай Денков в своето слово на церемонията за 120 години от Илинденско-Преображенското въстание. Денков председателства Националния комитет за отбелязване на годишнината от въстанието.
На 2 август 1903 г. започва Илинденско - Преображенското въстание (20 юли ст. ст.) - въстание за освобождение на българското население в Македония и Одринска Тракия, останало след Освобождението на България (1878) в пределите на Османската империя съгласно Берлинския договор (13 юли 1878). Въстанието е организирано и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Османското правителство хвърля огромни сили за потушаване на въстанието. В близо 240 сражения около 25 хил. въстаници се сражават с 350-хилядна редовна турска войска и башибозук.
Опожарени са 205 села, без покрив остават повече от 70 хил. души. Броят на загиналите надминава пет хиляди души.
Около 30 хил. души са принудени да напуснат родните си места. Основната част от тях намират подслон в България.
Коментари (0)